Текст и снимки д-р Дарина Петрова

От началото на 2021 ТД Стратеш – Ловеч проведе планираните ежемесечни двудневни походи до хижите в Средна Стара планина – х. Васильов през. м.януари, х. Узана и изкачване на вр. Исполин 1514 м. с посещение на Географския център на България през м. Февруари, Традиционния поход „По последния свободен път на Левски“ на 19 февруари до Къкринското ханче, отбеляза Освобождението на България на 3 март на паметника: Арка на свободата на прохода Беклемето, поход до х. Амбарица през м. март 2021. При голям интерес и участие протекоха еднодневните прояви – посещение на еко-пътеки „Тектонски грабен КАЛЕТО“ край с. Реселец и Гео – парк ИСКЪР – ПАНЕГА, пещерата Проходна и манастир „Св.Марина“, както и изворите Глава Панега в началото на м. май.  Родопите – една вечна магия

Една дълго чакана и мечтана среща с  многоликата магия на Родопите бе осъществена от ТД“Стратеш“ в празничните дни  22 – 24 май 2021 г. 38 туристи от всички възрасти се срещнаха с мистичните корени, природните феномени и славната история на Западни Родопи.

Потеглихме в ранни зори от Ловеч и още преди обед стигнахме в гр. Гоце Делчев. Там посетихме известния Исторически музей, един от 100 -те национални туристически обекти, намиращ се в красива сграда, строена през 1877 г. от български майстори в стил барок с дърворезбовани тавани и врати, изработени от майстори потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят има археологическа и етнографска колекция, лапидариум и двор с автентична мраморна чешма.

Следващата ни цел в слънчевия майски ден бе с.Ковачевица, съхранило духа на  XVIII – XIX с високите си каменни къщи, изградени от майсторите на Ковачевишката архитектурно – строителна школа, любимо място на редица български интелектуалци като Георги Данаилов, който пише две книги специално за Ковачевица. Къщите са естествен декор за редица български игрални и документални филми. Посетихме забележителната Бяла черква „Св.Никола, направена от камък през 1908 г. както и музеят в старото начално училище „Йордже Димитров“ с изложбата на уникалните кожени скулптури на Драган Милев – Дар. В една от двете кръчми попаднахме на богата дегустация на вината от  Менада, както и на кафе във вафлени чашки. Два часа литнаха неусетно и се отправихме към не по-малко известното с. Лещен със сгушени сред зеленина автентични каменни къщи, тихи калдъръмени улички на фона на зелени хълмове и бялата снежна грива на Пирин на хоризонта. Първата ни нощувка беше в хотел в гр.Гоце Делчев. Привечер се разходихме в разкошния му парк, пълен с живот по широките алеи, спортните площадки, красиви фонтани и цъфнали цветни лехи.

В ранната утрин на втория ден посетихме  руините на римския град Никополис ад Нестум е създаден в началото на II век сл. Хр. от император Траян, в чест на победата му (през 106 г. сл. Хр.) над даките, и наречен Град на победата при Места. От професионалната беседа на уредника научихме, че градът е  населяван в II-VIIв. в рамките на Римската империя като в края на този период Никополис ад Нестум става епископски център, за което свидетелстват многото раннохристиянски паметници, открити в пределите му и около него. Изоставен е след земетресение и набези на готите около VII в и отново е населен X-XIV по времето на Първото българско царство, като жилищата и работилниците на средновековното селище се вкопават в стария културен пласт и използват запазени части от антични жилища и съоръжения. През XVII-XIX век върху останките от антични и средновековни сгради има чифлик. Посетихме възстановената южна порта на града и си обещахме да се върнем отново, за да видим новите открития, които явно предстоят на богатата ни с история земя.

Пътят ни продължи през с. Гърмен с посещение на вековните му чинари с възраст над 600 години и спряхме пред входа на една още по-древна капсула на времето – Ландшафтно – исторически парк „Градище“ на главния път Гоце Делчев – Доспат. Паркът представлява живописен, скалист рид, недостъпен от три страни, богат на скални образувания, по които личат древни дообработки. Археолозите са открили следи от живот в местността на повече от 7000 години и тракийско светилище на 3000 г. На върха му сега е построена беседка с прекрасна панорамна гледка към Родопите, Славянка и Пирин. Изградени са и удобни и безопасни алеи до повечето скални забележителности – Главата, Слонът, Кучето.

На входа на парка има детски въжен атракционен парк и сбирка от големи каменни късове със срещащите се в региона видове скали и минерали. Посетихме и с.Долен, най тихия и автентичен архитектурен резерват в Западни Родопи на 1 020 м н.в. Основан е около 1460 г. от български семейства, търсещи убежище от поробителите във високата планина. На центъра на селото ни посрещнаха традиционните мраморни плочи с изписани десетки имена на местни жители загинали във войните за България. Посетихме забележителната църква „Св.Никола“ от XVII век, шедьовър на местните строители, иконописци и резбари. Един местен жител влезе спонтанно в ролята на гид и ни разказа сладкодумно много истории и легенди.

Пътешествието ни продължи с посещение на Стената на язовир „Доспат“ и живописните му брегове до гр.Сърница.  Там беше втората ни нощувка в хубав хотел със СПА – център и прекрасни гледки към язовира. Сърница е на 1 200 м.н.в. Очарова ни с прекрасния си свеж въздух, гъсти борови и смърчови гори и обновен център.

В последната утрин от пътешествието ни посетихме най – големия карстов извор в България – Клептуза с дебит 500 л/сек.. Въпреки ранния час там вече имаше доста хора с деца, водни колела. Старите сгради, построени с доброволен труд през 1937 г. са опустели, но едно кафене работеше. Към главния път има тържище с десетки сергии със сувенири и пресичайки го бързо видяхме влакчето на теснолинейката Септември – Добринище да потегля от гара Велинград – юг.

Във Велинград посетихме Историческия музей, чието оригинално архитектурно решение включва къщата на Вела Пеева и доизградени до нея модерни експозиционни зали. Още на двора ни посрещна голямо червено, изписано яйце – знак на прочутата постоянна колекция на великденски яйца от цял свят, съхранявана в Музея. Разгледахме и останалите експозиции: мемориална изложба Вела Пеева, залата посветена на Николай Гяуров, съдържаща документи, снимки, плакати, ордените му вкл. орден Стара планина, сценични костюми.

Отново потъваме в миналото и този път чак до плиоцена, 5 милиона години назад посещавайки футуристичната наподобяваща пчелен кошер сграда на природонаучния музей „Диорама – плиоценски парк“ край с. Дорково. Той съдържа малка част от находките на най-голямото на Балканите и второ в Европа палеонтологично находище с открити над 600 кости от близо 30 вида животни, открито наблизо и изследвано с българо – френски проект. Снимаме се впечатляващия макет на мастодонт в реални размери и продължаваме пътешествието си съм граничната крепост Цепина на 6 км от с.Дорково с дълга и сложна история, преминавала неколкократно от владение на Византия в българските земи. По времето на деспот Алексий Слав, племенник на Калоян е била столица на независимо деспотство. Намира се на висок хълм с панорамна гледка. Удобна пътека ни извежда неусетно до нея.

Последната ни цел в късния следобед на 24 май е Историческия музей в Пазарджик, един от стоте национални туристически обекта. Намира се в просторна сграда, близо до центъра на града и съдържа богати експозиции от хилядолетната история на този край. Пред входа ни посрещат големи каменни табла с нашите азбуки – глаголица, кирилица, огрят от слънцето лапидариум, приветлив персонал. За богатите му добре подредени експозиции са необходими часове.

На връщане през Балкана водачът ни Светослав Генков съобщава предстоящите прояви на ТД“Стратеш“:19 – 23 юни: Родопи: село Ситово, Ситовския надпис, село Лилково, хижа Персенк  – хижа Върховръх  – хижа Академик – гр. Перущица – Пловдив27 юни: – „Зелена неделя“: Дряновски манастир – пещера „Бачо Киро“ – Дряновска екопътека – гр.Дряново.