Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“ 

Приоритетът „Образование“ е безспорен в говоренето на така наречените политици и вероятно при приближаващите избори, ще набира сила. Но независимо от това, дали ще имаме правителство или избори, то истински приоритет в българското образование няма.

Вчера простихме, но днес е нов ден.

Авторитетът на учителя се превърна в партийно нехайство на управляващите.

Защото задоволяването на родителските прищевки придоби устойчив характер.

Защото родителските организации и НПО-тата станаха бенефициентите на управляващите партии, които предпочитат да флиртуват, отколкото да дадат на учителя любовта и доверието, което българите от времето на Левски са давали. Но нека признаем, че учителите са най-голямата публична сфера, но родителите ги превъзхождат, поне по брой, пък пак идват избори …

Българските образователни политики се утвърдиха като сиренето в капана на неизпълняваните партийни обещания. Защото партиите и тяхното „мандатно“ мислене се научиха да говорят за образование и просперитет, но без и през ум да им минава, че трябва да изпълнят говореното. То един мандат за това не стига.

Българската образователна администрация избра директори. Избра ги с комисии със спорен капацитет и неограничени партийни намеси.

В тези комисии липсваха учители и директори, и задължение за педагогическо образование и опит. Но защо ли пък учителите и директорите трябва да знаят как се избират директори, то партийните лидери знаят повече? Защото бъдещите директори трябва да бъдат директори на кмета, на началника на РУО и МОН, не на учениците и учителите на България.

Качеството на образование е равно на качеството на учителите и качеството на възпитанието, нещо очевидно за работещите в училища и детски градини, но непонятно за администрацията на МОН.

Защото само с изисквания към учителите, да преподават, да бъдат интересни, да забавляват, да защитават от терористи /истински или дигитални/, да са оплетени в документи, да охраняват коридори и училищни дворове, да издържат на агресия във всички видове и още стотици изисквания и очаквания, няма да променим много.

Трябва да включим изисквания към родители и ученици, но действащи, нещадящи, възпитаващи, непрепоръчващи, но последното е тема табу на последните образователни министри.

Трябва българските управляващи партии да прочетат малко история и да подредят йерархичните образователни кръгове правилно, като свалят родителския и ученическите кръгове под този на учителите.

Финансирането на образованието е най-важната тема в говоренето на политическите партии. Но всички обичат да говорят в цифри и милиони, а не в проценти и необходимости.

Защото през 1942 година за образованието в България е имало 10%, а през 2024 има 3.9% без европейските пари.

Защото 125% от СБРЗ за страната, записана в предизборните програми на ГЕРБ и ПП не е привлекателна за младите учители, поради бруталните задължения, натиск и очаквания.

Защото финансовото министерство не се засрами да спекулира със сметките за заплатите на учителите и тези 125% в момента са точно 105%.

Защото учителските заплати се превърнаха в слоган за предизборни кампании и партийни реклами.

Комисията по образованието и науката прие поправка в закона за висшето образование средната заплата на академичния състав в държавните висши училища да не е по-ниска от 180% от средната заплата за страната.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ многократно е правил предложения към Комисията по образованието и науката за учителска заплата в размер на поне 125% от СБРЗ за страната, за втора категория труд, за промени в политиките за обща и специална подкрепа, за механизъм за предпазване на учителите от прегаряне и още десетки други.

Една азиатска мъдрост гласи: „Винаги прощавай, но никога не забравяй“.

Нека не забравяме голямата учителска стачка от 2007 година, в която стачкуваха 100 хиляди учители.

Защото може би е дошъл моментът, в който да затворим училищата, да излезем на улиците и да припомним на партийните лидери, че за да станат политици, трябва да градят политики, а за да пишат българската просветната история, трябва да слушат и питат учителите на България.