Дойде време, в което знанието е срамно и ако искаш да си харесван, трябва да мислиш като тълпата. Тълпа, която не признава знания, аргументи или експертиза.

Павлин Иванов

Публикувам един коментар от Фейсбук, който подкрепям категорично като теза. Той засяга няколко теми, по които обществото има нужда да помисли сериозно. Дано всеки от нас види в текста част от себе си, независимо от своите разбирания. Предлагам текста на вашето внимание:

„Често коментираме проблема с фалшивите новини. Да, той придобива застрашителни размери, защото все повече хора се хващат на откровени лъжи. Моята публикация обаче е за фалшивите герои на нашето време.
Те са навсякъде около нас, в медиите, по света. Постоянно гледам млади хора да се превъзнасят и да подражават на абсолютни идиоти, хора, които са станали известни с простотията си. Живеем във време, в което никой не изпитва респект към по-знаещия, по – умния, по- опитния.
Ако създадеш някоя красива песен ти ще си демоде, но ако пееш фалшиво и се снимаш в някой просташки клип, ще те харесват хиляди в социалните мрежи или каналите за видеосподеляне.
Изумително е колко много хора правят предложения за това как да се промени държавата, но без да имат знанията за това. Не може да даваш съвети за бъдещето на една страна, а в същото време да не можеш да напишеш грамотно една дума. Това на никой не прави впечатление.

Дойде време, в което знанието е срамно и ако искаш да си харесван, трябва да мислиш като тълпата. Тълпа, която не признава знания, аргументи или експертиза.
Преди няколко месеца някой отнякъде извади едно 17 годишно момиче, което отиде да се кара на световния политически елит за промените в климата и това бе достатъчно да стане известна, а някой даже реши да я номинира и за Нобелова награда за мир. От месеци медиите се занимават с нея и ни я натрапват.

Какво знаеш за света на 17 г., та искаш да го променяш?

Казвам всичко това, защото тези изкривени ценности убиват всеки ентусиазъм. Постоянно виждам хора с потенциал да променят действителността около себе си в положителна посока, които се отказват да се борят с тълпата от посредственост!
Пиша от уважение към онези, които въпреки всичко работят, за да се случва нещо красиво и стойностно.“