Днес празнуваме нашата идентичност — Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура

Днес е и денят на българската просвета. Думата „просвета“ идва от старобългарския и църковнославянския глагол „просветя“, който означава „осветявам“, „давам светлина“, но и „давам знание“ или „образовам“.

Тя е свързана с думата „светлина“ и със стария корен „свет-“, който носи значения като: светя, светъл, осветявам, духовна светлина.

В българската традиция „просвета“ не означава само училищно образование, а и духовно и културно пробуждане. Човек се просвещава, когато придобива знание, разбиране и вътрешна светлина.

Подобна идея откриваме и в европейското понятие Просвещение, където знанието се свързва със светлината, а невежеството — с тъмнината.

Повече от 1100 години ние, българите, продължаваме да говорим за различните измерения на нашата азбука. Но каквито и гледни точки да има, ние говорим и пишем на нашия български език, облечен в красиви буквени знаци.

Да, уникални сме. Да, нашите предци са създали и успели да наложат в онези времена нови знаци, нови букви, нова идентичност — въпреки всичко и всички.

Но има нещо много важно, което често пропускаме: какво правим благодарение на българската азбука?

Почти винаги забравяме, че независимо какви писмени знаци използваме, първо трябва да имаме какво да кажем. Да изкажем и напишем нашите мисли, чувства, усещания и емоции с нашите букви и думи, за да бъдат разбрани от сънародниците ни. От хората, които обичаме. От тези, с които ни е приятно да обменяме мисли, мечти и идеи.

Да, всичко това би могло да бъде изразено чрез всяка друга азбука и на всеки друг език. Но ние го правим на български. Говорим, пишем и учим децата си на него. И се гордеем, че имаме собствен стил, собствена визия и идентичност — нещо, което не всеки народ има късмета да притежава.

Много бих искал да бъдем по-уважителни, по-човечни и по-добри, когато изразяваме всичко това на нашия език и чрез нашата писменост.

24 май е ден на българската просвета и култура. Каква дума само — просвета!

Каква сила има в нея — светлина, знание, смисъл, посока.

Просветата е онова тихо усилие, с което човек става по-добър от вчера. Тя не е само в учебника, в класната стая или в празничното слово. Тя е в начина, по който мислим, говорим, спорим, слушаме и разбираме другия.

Защото азбуката ни дава буквите, но просветата ни учи какво да правим с тях.

С буквите можем да напишем обида, но можем да напишем и утеха. Можем да разделяме, но можем и да събираме. Можем да крещим, но можем и да изречем истина спокойно, достойно и човешки.

Затова 24 май не е просто празник на миналото. Той е въпрос към настоящето: как използваме наследството, което сме получили?

Дали пазим езика си само като символ, или го пазим и чрез отношението си един към друг? Дали се гордеем с буквите си само на празник, или всеки ден ги изпълваме със съдържание, достойнство и доброта?

Българската азбука е нашият дом в думите. А просветата е светлината в този дом.

Нека я пазим. Нека я носим. Нека я предаваме нататък — не само като знание, а като човечност.

Честит 24 май!