Христо Христов, https://desebg.com
На 1 февруари в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Защо на 1 февруари?
Преди 78 години на този ден са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва.
С присъдите от 1 февруари 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
В мотивите си Министерският съвет посочва, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.
Под диктовката на Москва
„Народният съд“ е не само създаден в нарушение на тогавашната Търновска конституция като извънреден съд, който тя не позволява, но и размерът и броят на присъдите се диктуват от съветски гражданин и комунистически и коминтерновски функционер Георги Димитров.
Неговите заповеди – „Никой не трябва да бъде оправдан!“ и „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ – са пример и свидетелство за сталинските бесовете, обладали комунистическата партия за мъст и реваншизъм.
В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к), рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език:
„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”
Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. към 16 часа, а държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата е пълен с множество, който скандира „смърт”.
Смразяващата статистика
Дори 78 години след „кървавия четвъртък“, статистиката на „народния съд е смразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души.
Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Против всякакви принципи в правото „народния съд“ узаконява тези убийства, извършени в първите месеци след 9 септември 1944 г.
Чрез „народния съд“ са конфискувани над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Така датата 1 февруари 1945 г., когато страната е под съветска окупация, влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди.
Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.
Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено бунище. Протокол от екзекуцията няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Отмяна на незаконните присъди
През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като незаконосъобразни, мотивирайки се с редица процесуални нарушения.
Жестоките присъди на „народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.
През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев става първият действащ държавен глава, и досега единствен, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма в София с отдаване на военни почести.