Иво Райнов
Слънчев следобед и готина среща. Две лъчезарни момичета, от онези, които стоплят с усмивките си и пръскат надежда с умните си главици. Чаровници от многото, ощастливи ли ме със шанса да им бъда класен. Дълъг, топъл и разнежващ разговор, споделено удоволствие от срещата и тъжната констатация, че се виждаме все по-рядко. Усмивките помръкват и едната умница замислено проронва „Ех, господине, все по-трудно намираме причини да си идваме в Ловеч“. Техният свят е изместил невъзвратимо своите географски координати, а бъдещето им вече живее на различен адрес. Тези деца категорично са отказали резервацията на билета за връщане. Те са само две скромни капки в морето на емигрираща младост.
Импулсивно си спомних статия, писана в късния септември преди четири години. „Децата ни заминават“, тъжна изповед на един баща, който изпраща дъщеря си в студентска София, но влажните очи издават страх, че я губи завинаги. Оправдано предчувствие, защото към днешна дата в мечтите на дъщеря ми няма място за билет за обратно връщане. Пак е късен септември и стотици родители, като мен, са на софийската спирка, с навлажнени очи и свити сърца, че губят децата си завинаги. Децата ни пак заминават и купуват все еднопосочни билети. Автобусите са пълни с умници като онези, с които започнах разказа. С всеки от тях ще угасне по още една усмивка, ще отпътува още една надежда. След всеки автобус е все по-тъмно, след всяка година е все по-сиво.
Децата ни заминават с еднопосочни билети. Докато душите ни се покриват с мазоли от примирение, а гузната съвест се оправдава с лъжата, че сме ги тласнали към верния избор. Стига глупости. Не ме убеждавайте, че има родителско сърце, решено да загуби децата си. ТЕ направиха избора, защото НИЕ сме безпомощни да им гарантираме СМИСЛЕНО БЪДЕЩЕ тук.
Четири години едно и също – септември, автобуси, деца, които заминават завинаги.
Нима сме идиоти, щом четири години живеем в безвремие.
Нима сме бездушни, щом четири години без капка гняв смирено наблюдаваме изчезваща надежда и помръкващо бъдеще.
Нима сме страхливци, щом четири години не можем да разтърсим виновните за откраднатото ловешко бъдеще на децата ни.
Нима сме подли, щом четири години мълчим, когато ги гонят и, когато си тръгват.
Нима сме мазохисти, щом отново избираме десетилетни разсипници и се кланяме на празноглавите им сподвижници.
Нима сме алчни, щом четири години продаваме билетите за обратно връщане за шепа дребни монети или спокойно живуркане. Нима нашият кратък хоризонт струва повече от живота на децата ни.
Нима сме обречени, щом четири години подсмърчаме след автобусите, които ни отнемат децата и правим революции само на чаша вечерна ракия.
Нима сме предатели, щом четири години отказваме да се борим за усмивките на собствените деца и за слънчевите дни на техния Ловеч.
Боже, въобще не става дума за четири години! Толкова са минали от онази статия, но душите ни са заспали далеч по-рано. Дълбоко, летаргичено, примирено, безразлично. И докато живеем в подобна летаргия децата ни ще продължават да заминават. Все с еднопосочени билети. И ще ги срещаме за кратко, като моите следобедни събеседнички. Колкото да ни напомнят за вината, че не направихме достатъчно за да не заминават.
Kak niama da se sluchva tova kato v Lovech i sega upravliava ALCHO „FESA“ i negovata TURSKO-CIGANSKO -POMASHKA PASRTIA -DPS.
Децата бягат от градове,в които учителите философстват махленски ,а през многото си свободно време трошат патрулки безнаказно
Дебелак, можеш ли да ми припомниш от кой култов Западен филм беше фразата, че корупцията е смазката на буржоазното общество…
Като начало, написаното в художествената литература /филм, според някои/ си е художествена измислица без претенции за някаква доказана достоверност. Авторът, американски писател със сицилиански корени, няма наблюдения върху различни видове общества, за да има база за сравнение. Неговата цел е да направи интересно четиво, което да се продава. И се е справил добре, много добре.
Като продължение, корпцията е присъща на всяко общество, където властта на дължавния чиновник не се контролира – като пример мога да дам СССР, откъдето имам преки наблюдения, там това бе на практика единственият начин да се свърши каквото и да било. Дали там бе буржуазно обществото или не, можеш ти да ми отговориш.
Диема, в момента.
Всеки си страда от болестта, дебелак.
Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър дава съвети за поведението на Запада спрямо Русия в пространно интервю за британския в. „Индипендънт“.
Основавайки се на богатите си и дълбоки исторически познания, дипломатът припомня, че от XVII в. до средата на XX в. Русия е доказала, че може да играе важна роля в поддържането на баланса между страните в света. Именно Русия е осуетила експанзионистките мечти на краля на Швеция Карл XII , на Наполеон, а по-късно и на Адолф Хитлер.
Тук според Кисинджър е ключът към западната реакция на руската инвазия в Украйна, отбелязва изданието.
„Не съм съгласен с Путин, но защо никой не предложи решение, което щеше да успокои притесненията и на двете страни свързани с независима Украйна?“,
пита дипломатът.
„Европа каза, че Украйна трябва да избира между Европа и Русия от търговска гледна точка, а може би щеше да е по-добре да каже обратното – „нека го направим заедно“, коментира Кисинджър.
„Лесно е Путин да бъде демонизиран. Разбира се, че той не е лесен човек, но ние вече сме виждали подобни лидери на Русия и преди – а и все пак той не е Хитлер“, категоричен е дипломатът.
„Не трябва да обсъждаме един конкретен лидер на Русия.
Големият въпрос е как техният лидер си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада,
в период, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм“, допълва Кисинджър.
Интервюто Кисинджър дава във връзка с премиерата на новата си книга „Световен ред“, в която засяга широк спектър от теми – от създаването на Вестфалската система на международни отношения, установила се в Европа след края на Тридесетгодишната война през 1648 г., до актуални геополитически въпроси.
Моля?
„Именно Русия е осуетила експанзионистките мечти на краля на Швеция Карл XII , на Наполеон, а по-късно и на Адолф Хитлер.“
Просто нямам думи… Знаеш ли какво означава империя? А кой е спрял експанзията на руската империя, после и СССР? И някога стъпвал ли си на изток от Москва, за да видиш какво е там, че някой от Париж и Берлин да търси експанзия?
Като копи-пействаш, поне гледай журналистът да е по-умен и грамотен от теб.
„Нима сме алчни, щом четири години продаваме билетите за обратно връщане за шепа дребни монети или спокойно живуркане. Нима нашият кратък хоризонт струва повече от живота на децата ни.“
Бум, и право в десятката. Браво, Иво.
Едното ми дете избяга в чужбина преди 4 г., създаде семейство, работи, уважават го, повишават го, ценят го. На другото си дете, аз лично, ще събера дрехите в куфара и ще го завлека , ако трябва за косите, ще го влача, но ще го ИЗГОНЯ от тук . Ако не бяхме вложили толкова усилия , физически и психически, ако не бяхме направили толкова инвестиции в този умиращ, еснафски и затъващ град, пълен с лицемерни хора и псевдо политици, които УЖ милеят за народа и да вярваме всеки път, че нещо ще се промени, отново и отново, година след година, обещания, лъжи и кражби, и т.н. и т.н. да сме изчезнали отдавна. Пропиляхме много възможности, но, каквото , такова! Здраве да е!
Ще започна с една сентенция макар ,че може да се възприеме като истина-„Само в България, когато мине патрулка покрай теб, те обхваща параноя, а не чувство за сигурност.“
Аз също уча децата си ,че нямат място тук и колкото по бързо се махнат толкова по добре за тях.Причините са ни до болка познати и дъвкани много години.
1во-Никакво здравно обслужване-не може цял живот да плащаш здравни осигуровки ,а в болницата да те гледат в ръцете и първо да чакат парите си,който в повечето случаи заслужават(да имаме много добри лекари,но не получават това което заслужават)
2ро-никакъв контрол над монополите-всеки един от тях може да те ужили с голяма сума,да те осъди без да разбереш и да си принуден от държавата да заплатиш.
3то-месната власт е съставена от корумпирани и некадърни хорица които имат една единствена цел-да осигурят колкото може повече поколения напред
4то За да успееш трябва да си нагъзен на някоя партия с предимство е ДПС.
5то-Никаква разкриваемост на домови и дребни кражби ,полицията е само да ги констатира по тях не работят,чакат някои доброволно да се предаде.
6-то-Смятам ,че държавата ни прилича на местното ВИК,когато то се оправи и стане европейско тогава и ние можем да разчитаме на нещо по добро,но дали някои вярва,че това може да стане.
И последно -след като месната управа си затвори очите затова,че пияни ловджии начело с пияния директор на зоопарка си организираха сафари в Ловеч и отстреляха леопарда и с гордост позираха с жертвата,НЯМА КАК ДА НЕ ИМ КАЖА МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК ,БЯГАЙТЕ ,СПАСЯВАЙТЕ СЕ ,ЗА НАС ВЕЧЕ Е КЪСНО
Neveroqtno no fakt zavurshih 2011 godina …nqmashe I 4 meseca po kusno veche bqh s ednoposochen bilet…blagodarq na glavno na sebe si che ne ostanah da se „razvivam“ v lovech/bulgaria
Двадесет и петте години площадна демокрация показаха,че така не се стига никъде,освен в мизерията.А да сте чули някой от протестиращите да е казал“Аз ще вляза в политиката,за да променя нещата“?Не-е,политиката е мръсна дума.
Да,ама за да промениш нещо,да разбиеш статуквото,трябва и малко да се поизцапаш.Трябва да поемеш отговорност.
Политиката не е мръсна,ако се прави от чисти хора.
Политиката е градинарство.За да порасте и цъвне цветето,първо трябва да си понакаляш пръстите,за да го посадиш и да разрохкваш почвата около него,за да му е добре докато пусне коренче и израсте.
А защо да не възпитаваме децата си да се борят и да побеждават трудностите,да остават в Родината си и да спомагат за подобряване на собственото си и на другите състояние и начин на живат,така,както в миналото са го правили едни други деца,които са родили и отгледали нашите дядовци и баби,а те пък нашите майки и бащи и нас самите.
Защото,ако тези/горепосочените/деца от миналото ги нямаше или бяха „задули“по чужбината,България отдавна да я няма на георгафските карти.
Ами да понисли тая Ловешка управа и за тях.Не само да си пълни гушките и да си правят вили и къщи и да ни гледат в ръцете дали им носим рушвет за да си свършат тяхната работа.