Иво Райнов
Преди година изпълнявах функциите на мониториращ по европейски проект за обучение на учители. В една от анкетите обучаемите отбелязваха своята възраст. За всяка от групите делът на участниците между 55-64 години се колебаеше между 25-30%. Не е новина, учителството е застаряло. Кой ли не се е изказал по проблема – от синдикати до министерски чиновници. Все с грижата как да подмладим системата. Само, че както всичко казано за образованието, тези приказки са добро пожелание и доза лицемерие. Много думи и никакви конкретни действия с ефективни последствия.
Факт е, че за да бъде подмладена една система, тя трябва да бъде отворена за млади хора. От една страна отворена към техните интереси, очаквания, изисквания. Тук са възможностите за повече свобода, мобилност, сигурност, бързо кариерно израстване. Естествено доброто заплащане, което за съжаление е основен критерий при избора на професия. Работя с умни, способни деца, които масово избират право, медицина, програмиране, психология. Практични са и споделят, че избират професията заради нейния материален и обществен статус. Когато говорим за подмладяване всеки от нас си представя не просто млади, а качествени млади хора. За огромна част от тях учителската професия не е дори избор на отчаянието. Работя в езиково училище, където преподаването на чужд език е задължително изискване за част от предметите. За двадесет години само двама мои ученици избраха да учат чиста география в СУ. Момичето е с английски език, а момчето с немски. Посрещнаха с насмешка предложението ми да се върнат и да преподават география на език. То не си и струва, за това усилие биха получили допълнителни 21 лева към и без това скромната заплата на начинаещ учител. Естествено въобще не се вляха в образованието – дамата работи в Министерството на регионалното развитие, младият господин за GPS компания. Каквото и да бръщолевят чиновниците от Министерството на образованието проблемът се отбутва с извинителните думи „ами няма пари“. Е щом няма пари, няма и млади хора. А тя системата няма да издържи дълго, опряна на плещите на доайени. Всеки има физически лимит, отвъд който няма сили да продължи. А и докато чакаме да бъдат доизцедени силите на най-възрастното учителско поколение, нанасяме сериозни вреди на училището. Защото една възрастна генерация няма нито мотива да се квалифицира, нито желанието да възприема и прилага нови методи, още по-малко да се надпреварва със задъханото темпо на технологиите. Добре, ще правим реформи в образованието. Ще променяме степените, ще пишем нови програми. Ще свиваме знанията, ще търсим умения, ще въвеждаме нови интерактивни форми на урочна и класова работа. Ще схващаме учениците като партньори, а не като пластелин за моделиране. И как ще го постигнем с достолепни кадри, които 30-35 години са градили стериотипи, опит, подходи, методика? Вярвайте ми така просто няма да стане. Никаква реформа, нито образователна иновация. Новите идеи могат да бъдат внедрени от други хора, естествено млади и необременени с образователните клишета на миналото.
Надявам се да бъда правилно разбран. Безкрайно ценя възрастното поколение учители. Имам колеги прекрасни педагози. Някой от тях дори са били мои учители. Знам, че всеки от тях има още за раздаване. Само, че системата кризисно се нуждае от свежа кръв. И тук стигаме до втория проблем. Запушването на учителската професия. За да вл1зат млади хора трябва да има свободни учителски места. Логиката повелява смяната на поколенията да става след оттеглянето на възрастните поколения в пенсионен отдих. Само, че преди три години законова промяна практически премахна задължителното пенсиониране и позволи работниците да продължат да работят, едва ли не колкото поискат. Стига да няма съкращения. Няколко години по-късно резултатът е видим, поне в образованието. Стана практика учителите да продължават да работят и след като достигнат пенсионна възраст. Началото на тази година носи още един бонус. Работникът (в т.ч. и учителят) може да подаде документи за пенсионира и да получава пенсия без да прекратява своето трудово правоотношение. Честно казано доскоро виждах полза за държавата, защото спестяваше социални разходи от факта, че част от хората не се пенсионират. Сега вече не виждам никакъв смисъл, но не е моя работа да се грижа за финансовите интереси на държавата. По-важно е как тези законови промени влияят на образованието. Ами като тапа, която запушва за неопределено време достъпа на млади хора. За да дойдат младите трябва да има отстъпени места, а това напоследък се случва все по-рядко. Не критикувам хората, те са в правото си да останат, щом законът го позволява. Критикувам правилата, които може и да са удачни за някой икономически системи, но са пагубни за образованието.Бъдете убедени, че въобще не съм забравил факта, че на много места учителите не достигат и кадрите в пенсионна възраст са истински спасители. Сигурен съм, че те ще продължават благородната си мисия там, където другите не искат да отидат, но нека дадем шанс на младите. Мисля, че последните законови промени не само не са решение , но са истински проблем пред подмладяването на образованието. За да бъде отпушена учителската професия младите трябва да бъдат поканени. За доброто на системата най-разумното е учителите да се пенсионират, щом навършат възраст за пенсия. Местата да бъдат обявявани на конкурси, а когато не се появят желаещи или млади хора, нека пенсионираните учители да бъдат назначавани отново. Само така ще махнем тапата и ще позволим пренареждане на поколенията в образованието.
Отдавна слушам за реформи в образованието. Дай Боже най-после да започнат. Само че нека бъдат многопластови. Не късогледо взряни само в нов закон и учебни програми, а и в аспектите на кадровото обезпечаване на системата. Докато не се случат тези миниреформи, превръщане на професията в атрактивна за младежта и отпушването чрез пенсиониране, подмладяването на учителството ще бъде досадна дъвка.