Гордостта е в простите думи, като Ловеч и история

Иво Райнов

Преди дни кметът остави на ловчалии поредното „чудо“, което да напомня за неговото дългото и противоречиво управление. С шумно обедно бръмчене хеликоптер постави интересна метална конструкция върху руините на средновековната базилика в Ловешката крепост. Както разбираме от кметския  ПиАр за да наслади естетически сватбените церемонии на тълпящи се двойки от цялата страна. Няма да кажа и дума срещу тежката метална конструкция. В този град има куп историци, архитекти и прочие градоустройствени естети. Ще изслушам и приема с пълно доверие тяхнато мнение за историческата адекватност и художествената стойност на поредния архитектурен шедьовър на Казанджиев. Със същото доверие, с което приемам и думите на негово високопреосвещенство Ловешкият митрополит Гавриил, който определя проекта „като несъвместим с архитектурата на Ловешката средновековна крепост“  и заявява, че „не е бил питан и не е давал съгласие“ за поставянето на конструкцията. Неволно си спомням думите на местния градоначалник, който наскоро пред мен и други граждани сподели, че „макар да е атеист, уважава църквата“. Види се уважава я точно като атеист – показно и за пред хората.

Проблемът въобще не е в това дали ми харесва новата кръпка в Ловешката крепост. Дори не е в спора, дали отново посягаме на историческо наследство. Ловешката крепост отдавна е еклектика от автентични елементи и модернистични приумици на градския мениджмънт. Проблемът е въпрос на светоглед, ценности, памет, култура. Да, тази крепост е важна за Ловеч, за България. Но не защото влюбени двойки държат да се венчаят на това, докоснато от Бога място. А заради историята и паметния Ловешки мир. Тук е вграден духът на героичните българи, които през пролетта на 1187 година одържат тримесечната обсада на Исак II Ангел и принуждават византийският император да сключи примирие, което отваря пътя към създаването на Втората българска държава.Това е събитие с национално и европейско значение. Автентичен източник на гордост. Дали кметът по време на брачните церемонии ще шепне в ушите на двойките тази историческа сага?  Ловеч има нужда от уважение на историята и от експониране на величавите събития и факти. Това, с което всеки ловчалия трябва да се гордее, а не с модерна конструкция, която до покрива брачни ритуали. Нагледахме се на интелектуални полюции около и на крепостта. Осветихме я, озвучихме я, монтирахме сцена, вкарахме столове, ще я окичим с лед лампи и оръдия за пушек. Но мълчим като задници за паметната 1187 година. Датата стои като някакъв трън в културния календар на общината, но администрацията дебилно я подминава всяка година. Сякаш е някакво дребно махленско събитие. Нихилизъм и въпиюща бездуховност.

Цялата операция по поставянето на металната конструкция бе шумен ПиАр. Подгряващи публикации за предстоящото шоу, театрален монтаж и нов залп медийни хвалби. Преброих повече от 20 публикации в местни, регионални и национални медии. Хайде сега преровете юнските медии с ключово словосъчетание Ловешки мир. Нито едно изречение, което да е излязло от същия кмет, неговата  културна дирекция или ПиАР-а на администрацията! А събитието е част от културния календар на общината за този месец. Това е усещането на този кмет за историята, това е светоглеът на културния му антураж за значението на Ловешката крепост. Крепостта е място за шоу, за атракции, за интелектуални изгъзици, маскирани като иновации. Съвсем не е място за гордост от историята и за героични разкази за миналото време. Ако ви изглежда като родоотстъпление, не сте единствени.

Гордостта е в семплите неща. Тя е в увлекателния разказ за битката с византийците, който хлапето ще чуе между камъните устояли  Ловешкия мир. Тя е в самочувствието, с което водя гостите си за да им покажа, откъде започва Второто българско царство. В паметта, която всяка година ни напомня, че Ловеч е извоювал в онази обсада своето право да бъде твърдина българска. В усилията да връщаме на крепостта вида, който времето и е отнел. В умението да създаваме и провеждаме събития, които показват нашата история,  нашите поводи и символи на гордост. Прочитът на историята е въпрос на светоглед и духовност. Източниците на городост също. На мен ми стигат Ловеч и историята. Други ги откриват в металната конструкция върху руините и странната сцена в средата на Осъма.