Външната политика е мъжко занимание, другарю Вагинин! Пардон Вигенин.

Иво Райнов

Турция се тресе от протести. Ислямисткото правителство на Ердоган ескалира в употребата на насилие. Сблъсъкът не е вътрешен конфликт, а битка между бъдеще и минало, между проевропейска и ислямистка Турция. От едната страна са младите хора, еманципираните момичета, интелигенцията, от другата –забрадките и фереджетата, невежеството, Корана, половата дискриминация, социалното покорство. Кой знае колко е широка крачката между конвенционалния и радикалния ислям? Кой може да гарантира, че днешните НАТО-овски бази утре няма да бъдат заети от базите на  революционните клетки от радикалния ислям?

Само модерна  Турция може да бъде желан  член на обединена  Европа. Затова европейските лидери, макар и със закъснение, засилиха  тона срещу насилието на Ердоган. Само светска Турция може да бъде надежден съсед на България. Затова позицията на българските власти е особено важна. А има ли българска позиция? Само няколко формални  думи за „загриженост от проявите на насилие и безпокойство от прекомерната употреба на сила“. Дипломацията не значи евфемизъм. Плахата дипломация едва ли е адекватна реакция срещу потъпкването на  човешките права и демокрацията. Макар, че това вероятно е логична реакция за външен министър, произлязъл от партия, която исторически ненавижда  демокрацията и свободния човек. А може би е  жест към политическия ортак от ДПС, макар да се твърди, че не се ползва с подкрепата на Ердоган. Знае ли някой на кой молла се кланят депесарските активисти.

Политическата  немощ  на българското външно министерство ми припомня една култова реплика от български филм. С нейната перефраза бих възкликнал „Стрхаливо започваш политическия си живот Вигенин, страхливо!“  Сещам се и още нещо, че поведението на новия външен министър дава сериозни  основания за каламбура с фамилията му – Вагинин. С тази нежна и деликатна политика асоциацията е повече от сполучлива.