Връбнишкият панаир в Ловеч

Радка Рашева            

Не открих точно от кога се провежда Връбнишкият панаир. Със сигурност се знае, че традицията съществува от векове. В кн. 7, 1938, с. 35  на „Ловеч и Ловчанско” пише: „ А особена традиция е била (запазена и до сега) 2-3 дена преди „Връбница”  става голям панаиръ на грънци и всяко семейство си купува за (за Великденъ) нови грънчарски прибори (паници, гювечи, гърнета, делви, стомни за вода, саксии за цветя, шулчата, канчета, свирки за децата и пр.) И старите употребявани цяла година се изхвърлятъ”. Цяла зима грънчарите упорито се трудят, за да    подготвят достатъчно стока за панаира. Но освен на количество и качество стоката, трябва да бъде „докарана” и на „красота”, за  да привлича купувачите  и да задоволят изискванията на домакините. Тъй като все още в бита на българина не е навлязло стъклото и порцелана, в домакинството се използват  само керамични  съдове. Производители са предимно троянските грънчари, защото там „се намира такава пръстъ, от която направените съдове (грънци) не таятъ (не /про/пускат вода). „
        Троянци са продавали своята стока в Ловеч, въпреки че в града още  „въ турско време” има осем грънчарници. Те също създавали практични и полезни съдове, но троянските били  украсени с изключително майсторство в земни тонове – жълто , кафяво, зелено. Боите се правели  от водни разтвори на цветни глини. Наред с кухненската посуда  се изработвали  детски играчки и музикални инструменти. Но най-уникалното грънчарско роизведение на троянските майстори, което не може да се види никъде другаде,  е  двоен сватбарски бърдук за греяна и студена ракия. В него се налива ракия за бащата на булката. Никой освен най-близките роднини на момъка не знаел от коя страна на бърдука ще пие бащата на момичето – ако честта на момата е доказана, на бащата се подава да пие от страната на топлата ракия, но ако момата е „прегрешила”  – на бащата се дава да пие от студената ракия. Това е знак, че той, за да изкупи „греха” на дъщеря си трябва да даде на младото семейство ниви, лозя, ливади, животни, в противен случай сватба няма да има. Четейки
      тези редове си помислих и искрено се зарадвах, че тази традиция не съществува отдавна по нашите шири и слава Богу!!! (Сещате се защо, нали?)
             Цветна да е нашата съвременна Цветница!
             Весели празници на всички ловчалии и техните гости!