Валентина Недялкова, общински съветник
Две улици в ж.к. „Младост“ и ремонт на ж.к. „Здравец“, така че да заприлича на „Червен бряг“. Това са перспективите (!?!) на бюджет 2026 на Община Ловеч, посочени не от друг, а лично от кмета по повод моите думи за финансовия план на днешната сесия.
Отново отбелязах, че в бюджета липсва цялостна визия, не се открояват дългосрочни приоритети и политики, които да показват на какво се залага и дали се търси стабилност в перспектива.
Не се виждат конкретните цели, които трябва да бъдат постигнати, както и очакваните резултати.
Той по-скоро представлява механично разпределение на средства, отколкото последователна финансова рамка за реализиране на стратегически намерения и ключови действия.
Вместо това преобладава краткосрочният подход, при който средствата се разпределят без достатъчно убедителна, а някъде и без логическа връзка между разходите, целите и очаквания ефект.
Трудно е да говорим за перспектива, когато за нея ни се посочват няколко улици (чийто ремонт безспорно е необходим).
Този бюджет можеше да бъде повод да се покаже посока. За политиката на развитие на града. За това какъв Ловеч иска да остави кметът след себе си.
Не би.
Затова и нашата група не го подкрепи, но с гласовете на сглобката бюджетът за 2026 г. бе приет.
Друго предложение – актуализиране на програмата за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост, бе отхвърлено.
На сглобката не й достигнаха четири гласа, за да харижат един апетитен имот в знаковата Барокова къща за партиен офис на „Прогресивна България“.
Отново администрацията внесе некоректни документи – защото по закон офис може да получи само партия, а искането е от коалиция, и отново кметът не отговори на важните въпроси.
Като защо точно този имот.
Какъв е общественият и икономическият интерес от това той да стане партиен офис, вместо да бъде използван в полза на цялата общност?
Някой в общината правил ли е анализ какъв е пазарният му потенциал?
Каква е прогнозната загуба за общината, ако имотът бъде предоставен безвъзмездно, вместо да се използва по начин, който да носи принадена стойност?
Още повече че има и резервен вариант, даден от самата „Прогресивна България“, но кметът предлага само по-ценния имот.
Правена ли е сравнителна оценка на другите помещения, които биха могли да бъдат предоставени за партиен офис?
И тъй като не получих отговор на тези въпроси, считам за съвсем резонни коментарите, че това не е просто решение за общински имот, а политически жест с по-далечен хоризонт.
Дали кметът не демонстрира по този начин, че иска да бъде приет като удобен партньор и предпочитан избор за бъдещата си политическа подкрепа?
Ние сме категорично против общински активи да се използват за осребряване на нечие политическо бъдеще.
Затова нашата група гласува против предложението на кмета.
И към „Прогресивна България“ също трябва да бъде зададен въпросът какво налага да поискат точно този имот.
Това не е просто едно свободно общинско помещение, а имот не само с материална, но и историческа и обществена стойност.
Какво ще прави една политическа партия в над 100 квадратни метра в емблематична къща в центъра на града, което да не може да прави в далеч по-подходящо и обикновено помещение?
Затова тук вече не става дума за правото на офис, а за мярата.
Когато разполагаш с алтернатива, не е ли нормално да поискаш това, което ти е достатъчно, а не това, което е най-апетитно.
Да не говорим, че трябва и да подадеш коректни документи.
