Валентина Недялкова: Администрацията и най-верните ѝ съветници продължават да произвеждат недоизпипани решения, а после да търсят виновни за собствените си системни грешки

Най-после сагата приключи. На днешната извънредна сесия местната сглобка успя да се сглоби до необходимите й гласове и предложението за индивидуализация на имотите, които ще обезпечат кредита за новата клетка на депото, беше прието.

Това е същото предложение, което месеци наред се връщаше в залата, а всеки път слушахме познатия рефрен, че съветниците спирали проекта.

Фактите обаче показват нещо различно. Тези от нас, които не подкрепяме предложението, още през януари ясно заявихме своите резерви, като гласувахме „против“ кредита или „въздържал се“. Тоест няма обрат – позицията ни не е нова и не е изненада за никого.

Затова въпросът не е защо днес решението бе прието. Въпросът е защо бяха необходими толкова месеци, след като кредитът вече беше одобрен с гласовете на управляващото мнозинство. Ако имаше необходимата организация и воля, процедурата можеше отдавна да е приключила.

И ако някой все още се съмнява къде е проблемът, достатъчно е да погледне другата точка от същата извънредна сесия. След шумната процедура по подбор за нов Съвет на директорите на „Еко“ ЕАД, след всички спорове около работата на комисията и критериите за оценка председателят на комисията внесе предложение до Общинския съвет за избор, а днес, в деня на заседанието, го оттегли. При това говорим за представител на същото управляващо мнозинство.

Любопитен е и фактът, че извънредната сесия беше мотивирана с необходимостта Общинският съвет да разгледа искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за осигуряване на средства за преодоляване на щетите от последната водна стихия. В крайна сметка такава точка изобщо не беше внесена за разглеждане. (Междувпрочем и самият председател на общинския съвет каза в края на предишната сесия, че това ще стане, ако администрацията успее да спази сроковете. Явно не е успяла.)

Така днешното заседание показа отново не толкова проблем с гласовете, колкото дефицит на качествено подготвени, правно издържани и добре мотивирани предложения за решения. Едни предложения се внасят по няколко пъти, докато накрая се намерят нужните 15 гласа (днес даже 16). Други се внасят и след това се оттеглят в последния момент. Общото между тях е, че администрацията и най-верните ѝ съветници продължават да произвеждат недоизпипани решения, а после да търсят виновни за собствените си системни грешки.