Партиите и партийните представители, странно защо наричани „народни” представители, окончателно ликвидираха всякаква възможност за мажоритарен вот. Дори и за Велико народно събрание.
Партиите и партийните представители по-ясно от всякога погледнаха на българския народ и малцинството останали избиратели с очи на животновъди и узакониха тоталната диктатура на партиите, респективно и на Кукловодите си в сянка.
Къде в Европа има забрана на мажоритарния вот или държава с еднокамарен парламент със 100% партийно представителство? Но, какво ли общо има днешната българска политическа Система и действащото управленско статукво с коя да е европейска държава?
Преди 24 години сменихме политическия строй. Сменихме Конституцията и обявихме на света, че в България тоталитарния комунистически Строй е заменен от демократичен Строй с върховенство на Суверена. Сменихме Строя с еднократен акт, но за 24 години не сменихме Системата, с която се обслужва един Строй. Запазихме старата тоталитарна Система, на която 24 години се правеха перестройки и многобройни реформи, които реформи неокомунистите и неототалитаристите дори една не успяха да завършат. Няма и как да завършат.
24 години пишман демократите от бившата комунистическа номенклатура и техните наследници променяха Системата така, че нищо да не се промени!!! Колкото да се променя, нагажда и реформира една като характер и функции тоталитарна Система, тя винаги остава неадекватна на демократичния Строй и единствено може да влачи държавата към дъното, разрухата и самоунищожението. Справка – проверете на кое място се намира България във всички европейски класации. Нещо повече, след 24 години България изостава дори спрямо държави от т.нар „трети свят”.
Случайно ли е това, че само в България нищо не върви и само България от всички държави от бившия източен блок 24 години върви само надолу и пропада. Кое е сбъркано, а то е много сбъркано и защо нито един овластен представител не дава отговор на този най-важен въпрос?
Случайно ли е това, че след 24 години сме единствените, които изчезваме като етнос и нация. Що за българомразци управляваха и продължават да управляват тази държава? Що за примирение и овчедушие е да се търпи и да продължава да се търпи това безумие и висша форма на национално предателство? Що дирят тези политически и управленски българомразци около паметника на Левски?
Случайно ли е това, че в България нито една власт на практика не работи? Нека ги проследим по вертикала:
- Местна власт – по закон би следвало да имаме местно самоуправление. Може ли някой да каже и докаже, че се самоуправлява и на практика как? Може ли някой да каже и докаже, че нещо зависи от него в собствената му община, в която би следвало да се самоуправлява по закон? Партиите отново са узурпирали местната власт. Общинският съвет е превърнат в партиен заложник на партията-победителка, както и в слугински помощен орган на кмета, с което да се гарантира колективната безотговорност и ненаказуемост. Кмета също е партиен заложник и слуга на външни финансови и законово нерегламентирани интереси. Нещо повече – кмета е най-ярката тоталитарна фигура в измамната демокрация на местно ниво. Заключение – Няма местно самоуправление, а многопартиен тоталитаризъм с диктатура на партията-победителка. Законът и Конституцията са суспендирани!
- Регионална власт – такава власт няма дори по закон. Органи на регионалната власт не се избират, а областният управител е наместник и пряко назначен от министър-председателя. Областната управа няма дори бюджет нищо, че сега са дали на областните управи да разпределят едни пари за някакво „регионално развитие”. Финансовите безумия и демагогията на БСП и ДПС край нямат. Как тогава и кой прави т.нар. „регионална политика”? С какво право и по кой закон? Чудно ли е тогава, че в България се намират най-бедните и отчайващи региони? В същото време областната управа претендира да е власт, а медиите сапунисват населението, наричайки министер-председателския наместник – губернатор. Кой и кога го овласти по смисъла на Конституцията за да е губернатор и регионална власт? Отново суспендиране на Закон и Конституция.
- Централна власт /Парламент/ – за 24 години дори на хора с умствени затруднения стана ясно, че България не е Парламентарна Република, а Министър-председателска Република. Това е най-сериозния рецидив на многопартийния тоталитаризъм и особено на диктатурата на партията-победителка. Партийният вожд и бъдещ министър-председател „назначава” бъдещите „народни” представители, чрез партийната листа. „Назначените” за „народни” представители с благодарност „избират” Партийния вожд за министър-председател и единственото им задължение е да му подсигуряват парламентарен гръб и опора в НС, чрез мнозинството си на партия-победителка. Министър-председателят заедно с Кукловодите в сянка, които пък него са го „назначили” за Партиен вожд и бъдещ удобен слуга-министър председател, започват да ползват Държавата за собствени нужди, а „народните” /партийните/ представители покриват и узаконяват всяко негово/тяхно беззаконие. Парламентът на Парламентарната Република най-безочливо е бламиран! Има и изключение, което касае само избора/назначаването/ на министър-председателя и кабинета му. Днешното правителство на Орешарски е такова. То е назначено директно от кукловодите, а БСП, ДПС и Атака имат единствено поддържащата роля в НС за да го официализират. КОЙ предложи Д. Пеевски за шеф на ДАНС? Да не би да са БСП и ДПС? Да не би да е Орешарски? Ясно е КОЙ! А останалите министри? Същата политическа боза беше и правителството на Беров – уж с мандата на ДПС, подкрепяно от БСП и изпълняващо програмата на СДС. Тези наистина ни взеха за идиоти. В крайна сметка отново сме свидетели на грубо суспендиране на Конституцията.
- Съдебна власт – тук може съвсем кратко да се зададе въпросът – кой, кога и къде овласти които и да било от органите на съдебната власт, за да се нарича власт по смисъла на Конституцията? Съдебната власт в България се назначава индиректно от партийната олигархия и кукловодите сянка. Другият способ е – партийната олигархия и кукловодите в сянка са определили и назначили предварително свои слуги или органи от слуги вътре в самата съдебна система, които имат правото да назначават, да се самоназначават и да възпроизвеждат т.нар. съдебна власт. Всички те, заедно с партийната олигархия и Кукловодите за краткост и удобство можем да наричаме – „мафията”. Съдебната власт никога не е била власт по смисъла на Конституцията и в България няма разделение на властите. Съдебната власт е конституирана в тефтерчето на Красьо Черничкия. Отново суспендиране на Конституцията.
- Президентска власт – това вече е единствения мажоритарен избор за представител на централната власт. Мафията обаче е взела законови и конституционни мерки, превръщайки българския Президент в една рекламна брошка, които се слагат отпред на капака на автомобилите. Колкото лъскава, толкова и безполезна за движението на автомобила. Все пак – Президента е единствената централна власт, която НЕ е в нарушение на Конституцията. И единствената /вече/, която се избира мажоритарно, пряко от Народа. Предположение – следващата стъпка на Мафията е да унищожи и това право на Народа, като направи конституционни „реформи” и „нов” изборен кодекс, където Президента да се назначава от Мафията, чрез някоя от подопечните и партии-победителки.
„Прехода” приключи! След 24 години еднопартийния тоталитаризъм на БКП окончателно е заменен с многопартийния тоталитаризъм на клонингите на БКП и с диктатура на партията победителка. След 24 години с пълно основание можем да говорим за България като „Тяхната държава” и „Нашата Родина”. Честита по-беда!
България падна под партийно робство!
Бог да ни е на помощ!
П.п. Все пак, остават само някакви си 21 години, когато някой много-овластен партиен господар ще изрече поредното сакрално откровение – „българският модел на демокрация се оказаха едно недоноШче”!
Е, как да не запее човек и тогава – „45 години стигат, стигат! Вре-ме-тоооо е наше, наше”????
„Ваше”, ама друг път! Робът живее в безвремието!
Браво, добре е написано всичко, това е реалната ситуация!