Благородникът Стоян Георгиев, пред когото годините коленичат с поклон

Иво Райнов

Гледам Стоян Георгиев на сцената на Ловчанското читалище и не мога да повярвам, че е достигнал достолепната седемдесет годишна възраст. Първите ми впечатления от талантливия актьор са от театралните му превъплъщения през моите ученически години. Близкото познанство датира от 90-те, когато Стоян Георгиев водеше драматичния състав на Езиковата. Повече от десет години гимназията ме срещаше със Стоян всяка есен, а пролетта идваше с поредната доза възхищение от новата пиеса на абитуриентския випуск.

Стоян е от хората, които печелят приятели от момента на запознаването. Аристократичен дух, деликатно поведение, благородно излъчване и педантично отношение към работата. Бях млад учител и страшно се впечатлявах от уважението на този далеч по-зрял от мен човек, който винаги искаше разрешението ми някой дванадесетокласник да отсъства от заниманията по ЗИП за да участва в репетициите за пиесата. С благ глас, който никога не чух да повишава тона, но пред който всеки отказ изглеждаше неуместен. Изумявах се от стоицизма му да идва по няколко дни в продължение на седмици за да провежда кастинг за различните роли в пиесата. Харесвах невероятното умение да намери най-добрите за всяка роля, но да не отблъсне никой от кандидатите за театрална слава. Стоян прекрояваше роли, измисляше персонажи, дописваше сценарии, но не позволяваше нито едно момиче или момче, осмелило се да иска роля в пиесата да отпадне. Затова тези пораснали тийнейджъри го боготворяха и наричаха с обич Стоянчо. Възхищавах се от умението му да превърне индиферентни ученици в отдадени на сюжета и действието актьори. Стоян Георгиев остави истинска епоха в театралната история на Езиковата, завинаги белязана с неговата марка, име и почерк. Знаменити пиеси, пълни зали, продължени и надградени традиции. Като тази випуските да си предават театралния огън, сякаш се вричат на духа и театъра.

Стоян Георгиев бе един от най-легитимните и уважавани възпитатели за няколко поколения езиковци. Възпитаваше в почтеност, професионализъм, благородство и най-вече обич. С тази, бликаща от всяка негова дума и жест обич печелеше умовете и отваряше сърцата на децата. Стоян Георгиев палеше не само символичния театрален огън, но и страстта към театралното изкуство. Съвместната работа с него на гимназиалната сцена вдъхновява за голямото сценично изкуство Людмила Сланева, Мариян Маринов, Радомир Балабанов, Васил Василев, Уляна Чан…

Преди десетина години Стоян Георгиев се оттегли от режисьорската работа в Езиковата, но любовта към заниманията с децата го прати в Тетевен и Троян, където също оставя прекрасни спомени. Случайността ме срещаше от време на време по ловешките улици и винаги с удоволствие употребявах четвърт час за да си поговорим за театъра, децата, филателната му страст или общата ни болка „Литекс“. Винаги духовит, грабващ вниманието и очароващ сетивата събеседник. Винаги ми се струваше, че този човек е неподвластен на времето. Изглеждаше ми се все така енергичен, изпълнен с планове и готов да се раздаде докрай човек и приятел на театъра, децата и културата.

Стоян Георгиев е дал много на културата и изкуството в Ловеч. Затова изпитах истинско задоволство, когато през май тази година бе удостоен с едно от най-високите почетни отличия на Ловешка община. Дори написах съжалението си за полупразната зала на читалището при връчването на почетния знак. Същата зала, която снощи се пръскаше по шевовете, събрала многобройните, приятели, ценители и почитатели на Стоян Георгиев. От различни поколения, много училища и няколко от градовете в областта. Навсякъде, където е посял благодарност.

Да, наистина този човек на сцената не ми изглежда седемдесет годишен. Дори снежно бялата коса не навява мисли за достолепие, а за благородство. С каквото е зареден целия житейски път и творческа кариера на именития ловешки актьор.

Да ни е жив и здрав още дълги години Стоян Георгиев. И да си довърши плановете. Защото ни е обещал книги за историята на театралното движение в Ловешко и драматичния театър в областния град.

На многая лета!