А дали родната полиция ни пази?

Иво Райнов

В неделя мъж прави опит да отвлече дете в центъра на Ловеч. Възпират го бдителни граждани. Благодарение на тяхната своевременна намеса детето е освободено, а полицията информирана за посегателството. Насилникът, свидетелите и потърпевшите са привикани за показания. Срещу мъжа се води досъдебно производство за опит за отвличане и противозаконно лишаване от свобода.

Насилникът е бивш полицай. Прави опит да отведе детето с автомобила, защото е… хвърлило снежна топка по возилото. Постъпка, от която лъха самочувствие за безнаказаност и присвоено право да въздава справедливост. Преди година действащ полицай уби момиче. Вероятно със същата убеденост, че му се полага да раздава  възмездие. За чест на съда получи тежка присъда. Надявам се и на този насилник да бъде отсипано полагащото се от закона. Защото каквито и да са децата, каквото и да е тяхното поведение, дори да се действали гаменски и предумишлено, никой няма право да насилва, отвлича и стресира до психическа травма едно деветгодишно момче.

Чувство за недосегаемост и имунитет спрямо закона. Плашещо е, че подобна обсесия  може да спохожда настоящи или бивши блюстители на закона. Изкривяване на морала, историята, времето. Двадесет и  четири годишна ерозия на държавата. В миналото полицаи ставаха мутри, после мутрите имаха полиция, която ги пазeше. След това мутрите станаха политици и полицията започна да пази политиците. Като тази, която би студенти заради депутати, вероятно обсебени от същото чувство за недосегаемост и имунитет срещу  закона.

След случай като този с пенсионирания полицай ми се повдига от собствената държава. Далеч от закона и морала. Над които няма поставени. Най-малко призваните да бдят за закона. Държава, в която пенсиониран полицай посяга на дете, а действащ изпразва пълнител в недостъпно момиче е загнила до дъно. А гнилото се реже до здраво.

Затова започна протеста. Затова и не спира.