Павлин Иванов
Един от значимите дефицити на българските политици е, че те не могат да усещат. Не винаги е било така. В началото, когато са тръгвали стремглаво право нагоре да градят кариери, сигурно всеки един от тях е бил различен човек. По-истински, по-човечен, по-земен, по-усещаш.
Може би точно заради тези си качества, днес виждаме тези политици от екраните на нашите телевизори, стигнали върховете на властта. Екрана обаче показва днешната им снимка – кухи черупки, лустро, заучени клишета, умело владеещи езика на тялото, научени да прикриват същността си. Политици фалшиви, безчувствени, неусещащи, медийни звезди.
Както винаги, най-важният въпрос е ЗАЩО. Как са стигнали до тук.
Защо човекът искащ да се занимава с политика и човекът занимаващ се с политика са толкова различни. Какво е станало по пътя или пък това е някакъв неизследван тип шизофрения, показващи различни същности на индивида?
Вчера гледах надменно усмихнатият рейд на червен звезда Мая Манолова по софийските улици, обградена от снажни, мускулести, опънали тениските млади мъже. Сигурно за жена на нейната възраст това е някаква сбъдната фантазия. Фантазия, която обаче, както всеки хубав сън е прецакана от някакви попаднали не на място хора, викащи разни неща и разсейващи усещането за съвършеният момент.
Няма защо да се сърдим на Мая. Тя не разбира нито какво се случва, нито защо. Всичко, което говори и прави й идва от вътре. С ясна убеденост за непогрешимост и аурата на неземно величие. Хубавото е, че все се намира някой таксиметров шофьор, съвсем обикновен човек, който разсъждавайки рационално, усещайки в собственото си съзнание мръсотията на това величие, казва просто КЪШ! Не те искам в моето такси!
Това видяхме от екрана. Ако си мислим обаче, че това се случва само в София, мисля, че ще се заблудим много сериозно. Разликата в политиците, особено от тъй наречените „леви“ , между тези в столицата и тези в Ловеч е единствено мащаба на щетите, които с липсата си на усет те причиняват.
Пример от последните дни е култово интервю на кмета Казанджиев за кмета.бг. В него (може да го прочетете ТУК), журналистът задава следния въпрос:
„- По такъв начин ли протича вашият мандат като кмет на Ловеч? Има ли гражданско общество?“
Нашият кмет убедено отговоря:
„- Тук, в Ловеч, още преди 10 години започнахме изграждането на гражданското общество. Това се случи със създаване на обществени, кметски, квартални и консултативни съвети. Това е една, макар и малка стъпка, към това гражданите да казват своето мнение, а то да бъде чуто. Важно е с максимални усилия да се правят най-добрите възможни решения и това трябва да е ясно за всички.“
Лично аз, за пореден път съм шокиран от дълбокото неразбрани на политиците какво се случва всъщност.
Забележете, кмета заявява – още преди 10 години започнахме изграждането на гражданското общество! Кмете, може ли властта да изгражда гражданско общество? Нали ако тя можеше да прави това, то, гражданското общество щеше да бъде точно копие на нея – властта.
Г-н Казанджиев, както и неговата съпартийка Мая, не са разбрали съдържанието на тази дума, нито същността на потребността на гражданите обединени да защитават интересите си и да се борят срещу тези институции, които Казанджиев и Манолова представляват.
Те не разбират модела на обществени взаимоотношения, към който гражданското общество се стреми.
Властта не може да създава гражданско общество. Властта може само да създаде условия то да се самоорганизира срещу нея, защото именно то е последната барикада пред разрухата и тоталитаризма и диктатурата.
Казанджиев и Манолова силно се заблуждават, че номерцата им ще минат. След като инспирираха февруарските протести, които въпреки това, поставиха на дневен ред изключително сериозни проблеми, социалистите си помислиха, че създавайки лица на протестите и собствени НПО-та, са изградили свое гражданско общество. На това отгоре се опитват всячески да го легитимират – срещи в Парламента, медиен комфорт, логистична подкрепа, финансова такава.
Подчертавам думата СОБСТВЕНО в горното изречение. То е такова защото е изкуствено и защото е СЪЗДАДЕНО, а не се е родило като такова.
До скоро мислих, че всички ходове на социалистите в Ловеч и в България са стратегически премислени. Стигнах до извода, че стратегия има само за подкрепа на олигархичните интереси. Друго всичко е плод единствено на желанието да се харесат, да усетят 21 век, да са в крак със съвременният начин на мислене.
Но като всяко фалшиво нещо, това им намерение няма стойност.
А това видео е уникално:
„Преди атакастите разчитаха на гнева на обикновените, но примитивно мислещи хора, които страдаха от циганските набези и безобразията, на омразата срещу Доган, лукавия наследник на Луканов и Мултигруп, на лумпениадата на младите тънапари, за които днешните турци са виновни за петвековното ни робство… Тези нацистки маанета омръзнаха на всички и бяха пуснати в ход изпитаните популизми – ние сме колониална държава, да си върнем България, вън въшните врагове, а вътрешните – на бесилото. Това смехотворно кудкудякане премина през ушната кал на 400 000 декласирани глупаци за курназ кукуригане и куражлийско поведение, а е било и винаги ще бъде оперетъчно перчене… Всички политически кръгове у нас знаят много добре кой е Сидеров и кой е неговият проруски режисьор, но всички са реалисти и се съобразяват с това, защото защитниците на кремълските интереси у нас са много безскрупулни. И с последните избори страната ни наистина се оказа троянски кон в ЕС, както се изрази преди време известен руски дипломат. Но и това ще мине. И това няма да е вечно.
По-гадното е, че Атака и Волен, по-специално, убиха може би завинаги понятието националист. Иди доказвай на тъпаците, че модерният, просветителски национализъм с човешко, а не с озверяло лице, се бори за обединяване на нацията и всичките й малцинства, които са незаобиколима част от нея. Волен вършеше точно обратното. Той нито веднъж не излезе от поръчката си и не защити гражданските права на българите в Македония и в Сърбия, държави, чиито правителства са много близки на Кремъл, който наскоро им подари, под формата на заеми, по няколко милиарда долара. Волен не попита къде отидоха стотиците хиляди българи в Румъния, които на последното преброяване вече се оказаха мижаво малцинство. Попита ли поне веднъж от трибуната на родния парламент, какво става с правата на българите в Молдова и Украйна, защо българските училища там са само проформа български, защо гръцките граждани с българско самосъзнание са преследвани и чрез подставени свидетели биват съдени и вкарвани в затвора, защо кореняците българи в Гърция се страхуват да говорят майчиния си език. Отиде ли Волен да подкрепи българите в Албания, на които Скопие построи училища и вкара в ръцете липсващите им учебници? Казал ли е г-н Сидеров една дума срещу политиката на Путин или срещу родния ни едър капитал, чиято пъпна връв се точи от московските потайности, вместо това негови последователи развявят руското знаме на атакистите митинги, а лидерът им подкрепя руската позиция за Сирия и в сирийското посолство в София се солидаризира с правителството на сирийския диктатор. За което щедро ще бъде възнаграден. И защо Сидеров, след като писука, че ще национализира чуждите монополи, не започне първо с Лукойл, а е седнал да спасява българските залежи от злато, сякаш те са огромни и неизчерпаеми, сякаш България е в Южна Африка или в Сибир, където копат златните залежи с багери…“
http://lovechtoday.eu/wp-content/uploads/wppa/197.jpg?ver=1
Ах, тази Мая!
Распил-Откат-Занос – РОЗ икономика
Политологът Станислав Белковски характеризира икономическата система в Русия като РОЗ икономика. „Казват, че у нас се е формирала „икономика на тръбата“. Това не е точно така. Тръбата е само безсловесно метално оръдие на тази икономика“, пише Белковски. Икономическата основа на руската икономика са три понятия, три източника, три съставни части – а) распил; б) откат; в) занос*. Това е РОЗ икономиката.“ При късния социализъм размерите на РОЗ към общата сума на проекта бяха:
распил – 20-30%
откат – 10%
занос – 2%
Днес кражбата се е превърнала в практически единствен икономически мотив и това е довело до неимоверно увеличаване на тарифата:
распил – до 60%,
откат – до 40%,
занос – до 10%
Това прави много проекти невъзможни за реализация – руснаците се шегуват, че докато се пили, всеки се мъчи да отмъкне повече и в резултат за проекта остават само стърготините.
Друго следствие е, че системата започва да скърца: агентите на корупционната политика престават да изпълняват задълженията си пред част от клиентите. „Хората, които взимат решения в РОЗ икономиката толкова се преситиха, че дребната клиентела вече не им е нужна“, пише Белковски.
распил – Сума, която се краде от бюджета – чрез (уж) държавни поръчки на завишени цени; укриване на данъци, несъществуващи проекти/дейности и др.С неологизма „распил“ се свързват глаголите „распиливать, пилить“, чието първоначално значение е „режа с трион“, а сега означава още „крада от бюджета“. Затова в антипутинските видеоклипове (в този също) и карикатури често има дървосекачи, режещи огромно дърво.
откат – Комисион за държавния чиновник, даван от получателя на изгодна поръчка.
занос – Предварителен рушвет преди началото на даден проект.
http://www.youtube.com/watch?v=qgJxPgbtuVA
Мая Манолова се появи вчера със страхотен профил в Уикипедия. Поздрави за доброто хрумване.
https://www.youtube.com/watch?v=rmBkGRGQSJw