Апоколипсис

Апоколипсис

Цветозар Цаков

Три дена откак телевизорът само пращи и сипе черно-бели снежинки по екрана си. Трябва да е някъде около 27-ми декември, но не сме сигурни. Как да разберем дали Коледа е дошла без телевизия? Свещите на масата горят – за всеки случай, да не би пък да вземем да я изпуснем, така, както си стоим и я чакаме. Навремето хората трябва да са били устроени по някакъв съвсем друг, непонятен за мен начин – без телевизия и радио, ей така, на инстинктивно ниво са предугаждали кога Коледата идва и кога си тръгва. И въобще всичко останало. Не знам какво се е случило оттогава, не мога и да се замисля по-задълбочено по въпроса, защото стомахът ми издава все по-засилващи се притеснителни звуци, сякаш нещо вътре е помирисало задаващата се Коледа и иска да разкъса плътта, да протегне ръка и да ни я посочи, но не успява.

Минорната атмосфера и гладът се допълват и от факта, че вече три дни сме в неведение за проблемите на света – и залък не мога да сложа в устата си при мисълта, че някъде може да е станало зверско убийство или – не дай си боже – някой се е изложил публично пред много хора, а ние не сме разбрали. Ей така, да ни олекне, че не сме толкова зле, не за друго. Поне на Коледа. Но най-големият проблем си остава това, че няма кой да ни каже дали Коледата е дошла…

Моля, ако някой чете това и има информация по проблема, да изпрати гълъб, ястреб или каквото пернато комуникационно средство има под ръка. В краен случай може и e-mail, но не е препоръчително, защото докато отварям пощата си, току-виж телевизията се върнала и съм изпуснал важна, повдигаща коледния дух неприятна вест. Или пък – да не чува господ – самата Коледа.

Та тя Коледата нали е за това – да се съберем всички заедно, да хапнем, да пийнем и да ни позабавляват едно хубаво.

___

„Едно от малкото хубави неща на днешните модерни времена: Ако умреш по ужасяващ начин в ефир, няма да си умрял напразно. Ще си ни позабавлявал.“ (Кърт Вонегът)