Даниела Коларова
Народните представители Методи Андреев, Антон Долапчиев и Румен Желев връчиха днес на вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева петицията за задължително изучаване на тоталитарните режими на ХХ век в България. Тя е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, подписана е от вицепрезидента Маргарита Попова, 103-ма депутати, както и от българските евродепутати с изключение на тези от БСП и на Николай Бареков.
В документа, чийто главен инициатор е Методи Андреев, се настоява в учебните програми да бъде включено с подобаваща тежест обективното и комплексно изучаване на историята на тоталитарните режими през ХХ век. В петицията се казва още, че през 2009 г. българският парламент е подкрепил решенията на Пражката декларация от 2008 г. „Европейската съвест и комунизмът” за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма. В декларацията се препоръчва преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления. В последните 25 години обаче България остана единствената страна от бившия социалистически лагер, в която историята на близкото ни минало не е достатъчно добре обяснена и представена в учебния процес, се посочва още в петицията.
„Тоталитаризмът в България след 1944 г. и сега се изучава по история в горните класове, но всичко зависи от учителите и начина на преподаване. В момента разработваме програмите за горните класове според новия Закон за предучилищното и училищното образование. Моето виждане е, че този период може да се изучава не само в часовете по история, но и по литература – например творчеството на Георги Марков“ – каза на срещата министър Кунева, цитирана от пресцентъра на МОН. Според нея новият закон дава много свобода на учителите да избират не само темите, но и начина, по който да предадат интересно и достоверно материала на учениците си.
Зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов увери присъстващите, че всички проекти на учебни програми за първия гимназиален етап, когато ще се изучава тоталитаризмът, ще бъдат представени за широко обществено обсъждане и всяко мнение на специалистите ще бъде взето под внимание.
Да се изучават тоталитарните периоди в училище, народният представител Антон Долапчиев се обяви и в Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, когато присъства на 1 февруари т. г. на панихидата в Ловеч в памет на загиналите от ръцете на безбожното мракобесие. Тогава той призна, че тъй като е роден през 1989 г., познава само годините на прехода, от разказите на своите близки научил за делата на зловещия режим, и в частност за зверствата в лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч. „Бях потресен – коментира Долапчиев. – Трябва да има памет за това, за да не се случва никога повече.“
Тази тема – да помним! – е водеща и във възпоменателното събитие, което се организира в Ловеч на 25 и 26 март т. г. „Лагерът край Ловеч: Памет и свидетелства“, в което народният представител също ще се включи. Предвидени са прожекции на документалния филм „Народен дом на терора“ на режисьора Стойчо Шишков и на цензурирания по времето на комунизма „Селцето“ на режисьора Иван Терзиев от Ловеч, кръгла маса, на която ще бъдат припомнени престъпленията в лагера „Слънчев бряг“, както и шествие-поклонение до кариерата.