С решение № 7522 от 2 декември 2013 година по адм.д.№ 9332/2013 г. Административен съд – София град отмени отказ на МВР да предостави на журналиста Росен Босев от в.“Капитал“ информация за срещите на депутата Делян Пеевски с министрите на вътрешните работи, съобщават от Програма достъп до информация.
Със заявление по Закона за достъп до обществена информация той е поискал данни кога народният представител е влизал във ведомството, кого е посещавал там, какво е било посещението /според записаното в регистъра на постовия служител/.
Информацията е поискана за времето от юли 2009 до юни 2013 г. През този период министри на вътрешните работи бяха Цветан Цветанов, Петя Първанова и Цветлин Йовчев.
Според отказа на директора на дирекция „Правно-нормативна“ на МВР, запитан дали да се дава информацията, Делян Пеевски е изразил категоричното си несъгласие. Според съда информацията е обществена, тъй като заявителят ще може да си състави собствено мнение, което не се оспорва от ответника.
Независимо от несъгласието на третото лице, констатира съдът, информацията трябва да бъде предоставена съгласно закона в случаите на „надделяващ обществен интерес“. В случая съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като с „предоставянето на исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект“. Информацията касае публичен субект – народен представител, иска се информация относно посещенията му в МВР, както е записана по надлежния ред.
Следователно исканата информация е създадена от орган на власт, не е свързана с лични данни относно народния представител, като разкриването на броя и целта на посещенията му в МВР не би довело до разкриване на лична информация. Следва да се отбележи, завършва изложението в съдебното решение, че в отказа на МВР не са изложени мотиви – с какво достъпът до информацията ще засегне интересите на третото лице.
Решението на съда подлежи на обжалване.
„Председателката на Административен съд – Варна посвети на ЗДОИ Деня на отворените врати
Най-честите жалби са срещу мълчаливи откази на общината и на областната управа, припомня съдия Тинка Косева
64 дела по ЗДОИ е гледал тази година Административният съд във Варна, като през 2012 те са били 56. 41 съдебни решения на административните магистрати са потвърдени и само 9 –отменени. Данните бяха изнесени в Деня на отворени врати през ноември от председателката на съда Тинка Косева, която бе решила да го посвети на ЗДОИ. Институциите –държавни и общински, имат нужда да бъдат запознати със закона, за да го спазват и да направят работата си по-прозрачна, заявиха журналистите и вместо лекция поискаха пресконференция по темата. Най-фрапиращите случаи са тези, в които има мълчалив отказ, когато задължените субекти не отговарят на заявленията, коментира шефката на съда. Тя припомни, че ЗДОИ ги задължава, дори когато питането не е свързано с обществена информация. Институциите са длъжни да постановят решение и при отказ, но с посочени мотиви, че исканите сведения не представляват обществен интерес, каза съдия Косева. Мълчаливите откази са винаги незаконосъобразни, затова и съдът ги отменя, връщайки ги на съответната институция да се произнесе, допълни тя. Анализът показва, че ред институции, които са задължени субекти, не познават ЗДОИ. Дори да не се предостави информация, институцията е длъжна да се обоснове, затова и случаите на мълчалив отказ падат в съда, уточни още Косева. Най-честите жалби са срещу откази на Община Варна, следвана от Областна управа. Делата срещу нея са предимно заради отказана информация за продажбата на 122 дка от Морската градина, обясни шефката на Административния съд. Последвали са дела и срещу отказа на Окръжна прокуратура да предостави информация по образувана преписка с продажбата на тези декари. Държавното обвинение в морската столица се е произнасяло с мотивирани решения, като се е позовавало на класифицирана информация по делото. Съдът няма как да прецени дали данните действително са секретни, каза Косева. Тя посочи и случаи, допускани най-често в Община Варна, където в законовия срок за отговор вместо същинска информация се дава само разрешение за получаването й. След което даването на отговор се прехвърля в съответната дирекция, например „Архитектура и благоустройство”, където се забавя, а често и не се предоставя информация и пак се стига до обжалване в съда.
Има и добра тенденция – институциите да приемат надделяващия обществен интерес, без да се оправдават, че информацията касае трети лица, коментира още съдия Косева. Те показват и по-добро познаване на закона, и следене на натрупаната съдебна практика. Надделяващият обществен интерес е за информация при съмнения със злоупотреба с власт и корупция и институциите – при спазване на процедурата – следва да я предоставят и в случаите, когато засяга правата на трети лица, допълни Косева. Тя се учуди на факта, посочен от журналистите, че представителствата на централните институции по места отказват информация с мотива, че им забраняват от София – една често срещана практика. Защо ще ви изпращат при централата, когато законът посочва, че държавните органи и териториалните им подразделения са задължени субекти, попита риторично председателката на Административния съд.
Справка показва, че Обединеното гражданско сдружение и Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) са сред най-търсещите данни от институциите във Варна. Почти едни и същи лица и граждански сдружения са най-активни. Някои подават заявления и като физически лица, и като представители на НПО, но това си е тяхно право. Често допускана грешка в заявленията за достъп е, че не се посочва формата на отговор – устна, писмена или на технически носител, не са конкретни и ясни въпросите, обобщи съдия Косева“
http://www.aip-bg.org/publications/%D0%91%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%94%D0%9E%D0%98/103578/1000856151/
Властта отказва информация с все по-безумни мотиви
През годините някои институции се научиха да предоставят данни от обществен интерес, но други рафинираха уменията да заобикалят закона
За 10 години, откакто действа Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ), някои от институциите, длъжни да се съобразяват с него, стават все по-изобретателни в опитите си да го заобиколят. Много ведомства изобщо не споделят максимата, че публичността е най-добрата им защита. Нито законовия принцип, че са длъжни да предоставят информация, свързана с обществения живот в страната, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на институциите.
ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
Отказите да предоставят информация често разкриват некомпетентност и се движат по границата на абсурда. Някои са смешни, други тъжни. А трети сочат опасни практики.
Така например неотдавна Висшият съдебен съвет отказа информация на „Сега“, свързана с магистратския статут на медийния магнат, неуспял председател на ДАНС, депутат от ДПС и следовател в отпуск Делян Пеевски. Членовете на съвета поискаха разрешение от Пеевски, за да отговорят на въпроси дали той има статут на несменяемост като магистрат и ако да, кога го е придобил, както и дали някога е атестиран и дали ВСС има данни по колко и кои разследвания е работил като следовател. За абсурдността на ситуацията и престараването на съвета да обгрижи Пеевски говори фактът, че всички атестации на магистратите са качени в сайта на ВСС, а несменяемостта се решава на открито заседание и се вписва в протоколите, които също са явни. Освен това според неофициална информация на „Сега“ Пеевски няма статут на несменяемост, нито някога е атестиран. На хартия медийният магнат има над 8-годишен стаж на магистрат, без да е бил повече от няколко месеца в следствието. По закон, когато натрупат 5 години в системата, магистратите се атестират, за да станат несменяеми. Когато съветът им гласува този статут, те могат да бъдат освобождавани от длъжност сами при пенсиониране, оставка, влизане в сила на присъда, трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си и тежки нарушения на професионалните и етичните правила.
ВСС стига и нови висоти,като отказват информация и по въпроса колко (дори не кои!) са магистратите, които имат изискуемия от закона стаж да придобият статут на несменяемост, но все още не са го получили. Аргументът за отказа тук е „такава информация не може да се предостави в обобщен вид, тъй като е в процес на изработване“.
Не само управленският орган на съдебната система се опитва да избяга от неудобни въпроси. Владимира Янева, която е председател на Софийския градски съд и семейна приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, през март отказа данни за затлачените граждански и наказателни дела във водената от нея институция. Янева се мотивира, че забавените дела и съдиите, които ги мотаят, са служебна информация, която няма самостоятелно значение. Административният съд в София (АССГ) отмени заповедта й и нареди данните да бъдат предоставени. Янева обаче не се отказа и атакува решението на АССГ пред Върховния административен съд. Очаква се висшите съдии да се произнесат до края на месеца.
От 2003 г. насам всяка година Фондация „Програма достъп до информация“ дава антинаграда „Вързан ключ“ за най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация. Последният носител на „отличието“ е Столичната община за отговора на питане за броя, основанието за определяне и границите на зоните за сигурност на територията на града. От общината не просто отказват данните, но и пишат, че „в световен мащаб от подобна информация се интересуват само терористични и анархистични групи и организации“ и че в тази връзка копие на заявлението ще бъде изпратено по компетентност на ДАНС и МВР за становище. Не е ясно дали силовите структури са предприели нещо срещу набедения за терорист и анархист питащ гражданин. Нито пък има данни колко от терористите в световен мащаб са проучвали мишените си със заявления за достъп до обществена информация.
Култови аргументи има и Министерството на културата, от което са поискани записките или протоколът от среща във ведомството през април т.г., свързана с Националната гимназия за древни езици и култура. Заявителите искат още да знаят колко жалби има в министерството срещу директорката на гимназията, какви са резултатите от проверките по тях. От министерството отговорят, че търсената информация не е обществена. Това всъщност е
добре отработена практика и по други места
Но от културното министерство допълват в отказа си, че конституционното право на достъп до информация не било неограничено. При това, ако бъдел предоставен запис от срещата, това щяло да накърни други конституционни ценности – националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, защитата на личния живот.
Лауреат на „Вързан ключ“ е и община Пазарджик за изключително упоритото и последователно нарушаване на закона от кмета на Пазарджик, който отказва да предостави на местния в. „Виделина“ справка за броя и стойността на договорите за доставка на стоки и услуги, сключени от общината за периода 2007-2010 г. Две съдебни инстанции отмениха кметския отказ и задължиха общината да предостави данните. Тогава от кметството поискаха от вестника такса от 3312.54 лв., за да им копират и предоставят справката върху 36 806 страници.
Окръжната прокуратура във Варна е друг от носителите на срамната награда. Спечели я заради становището на заместник окръжния прокурор до Административния съд в града, с което сочи като причина за неизпълнение на съдебно решение да предостави достъп до обществена информация на сдружение „СОПА“, че организацията липсва в правния мир на България.
В отговор на въпрос колко са тунелите на територията на страната и какво е наименованието им от агенция „Железопътна администрация“ към транспортното министерство искат да знаят какво разбира питащият под „железопътен тунел“ и за какви цели ще използва информацията, ако я получи.
Нелепо е поведението отпреди няколко години и на Държавната агенция по горите. От Програма достъп до информация питат агенцията кой е служителят, отговарящ за предоставянето на информация в ДАГ, и кое е мястото, на което гражданите могат да получават документи в институцията. Отговорът е, че исканата информация се съдържа в заповед на директора, която е залепена на вратата на деловодството в агенцията.
От Генералния щаб на армията пък отказват данни за предназначението на танкове, вкопани край селата Голямо Шарково, Лесово и язовир Ружица и изоставени там от Втората световна война. Отговорът е не просто, че те са класифицирани, но и че „тяхното огласяване в медиите е забранено“.
През 2007 г. сред отличените е и социалният министър Емилия Масларова. Тя печели място на стената на славата със свое писмо до председателя на Сметната палата, с което го предупреждава, че негов служител използва работното си време, за да подава заявления за достъп до информация до министерството, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, като човекът не просто не уплътнявал своето работно време, ами ангажирал напразно и това на служителите в структурите, от които търси отговори. Само смях може да буди и отговорът на земеделското министерство, че нямат информация за това кои са аграрните министри в периода 1990-2005 г.
Шефът на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов обобщи пред „Сега“, че през годините някои институции са се научили да дават информация, но други са рафинирали знанията и уменията си как да си пречат при даването й. Той припомни как във Варна е имало предварителна полицейска проверка, след като в общината били подадени двадесетина еднотипни заявления за достъп до информация. От общината се усъмнили, че това е направено от един и същи човек. Затова заявителите били привикани и карани да дават образци от почерка си.
„Съдебната практика като цяло е позитивна, с малки изключения. Чисто статистически броят на случаите, в които се отменят отказите, е доминиращ. Съдът в България се оказа сериозен гарант за правото на достъп до информация“, твърди Кашъмов.
Според него законът за достъп до информация е работещ. Но има един сериозен проблем – не работи процедурата за санкции за неизпълнението на закона. Адвокатът разказа случай на отказ на Агенцията за социално подпомагане да предостави информация въпреки съдебното решение. Инспекторатът към ресорното министерство, социалното, също отказва да се намеси с аргумент, че не става дума за неизпълнено съдебно решение. От инспектората на кабинета пък отговарят, че нямат правомощия да контролират инспекторатите по министерствата. „Това е признание за пълна безпомощност“, смята Кашъмов. Като законов пропуск той сочи и липсата на законово задължение на институциите да приемат заявления по имейл.
http://www.segabg.com/article.php?id=677419