Павлин Иванов

Факт е, че кметът Корнелия Маринова избягва всякаква среща с ловешки медии. Причината е в задаваните въпроси и изискване за поне малко смислени и поне отчасти аргументирани отговори.

Кметът избягва и обществените обсъждания, пращайки „специалист“ по „Далекосъобщения“ да дава отговори на икономически въпроси, което разбира се, не му се получава.

Кметът Маринова „изчезва“ от заседание на Общински съвет, малко преди да започнат точките касаещи решаване на въпроса с предложеното от самата нея повишаване на разходите за чистота, повишаване на Такса битови отпадъци, повишаване на данък сгради и този за автомобилите.

Нейно право е да бяга от всяка зала и от всеки неудобен въпрос. Нейно право е и да демонстрира пренебрежение, надменност, арогантност, неуместно поведение, непознаване в дълбочина на темите, които се обсъждат. Тя е свободен човек, в свободна държава. И нищо, че е кмет. Тя има своето право да неглижира всичко, което не може да разбере.

Четем, че кмет Маринова е дала интервю пред „Фактор“. И преди да прочетете следващия ми коментар по темата за Такса битови отпадъци и данъците и случилото се в Общински съвет, нека си зададем един въпрос: Защо във „Фактор“ или в някоя „приятелска“ телевизия Маринова коментира строго ловешки теми, а това не се случва на нормална пресконференция с ловешки медии?

Защото както и в телевизионните си изяви, така и в писмените си такива, нещата трябва да са „под контрол“. Без конкретни въпроси, без теми реално касаещи живота и проблемите на хората живеещи на територията, която тя управлява от името на избирателите. Без аргументи, без факти, без въпроси.

И не, че някой е тъжен или се оплаква от този факт, но без точните въпроси зрителите и читателите няма как да разберат същността на това, което ги касае.

След кратки пориви за публичност, изключително във Фейсбук, Маринова прекрати живата връзка и там. Единствените публикации в нейният профил са в 3 лице, а единствените допускани коментари са от вида: „Адмирации“, „Браво“, „И на вас весели празници“.

Предшественика на Маринова – Минчо Казанджиев, избра тази тактика чак последната година на третия си мандат. Заради неудобни въпроси прекрати ежеседмичните пресконференции. Почти ограничи достъпа до сградата на Община Ловеч. Даваше информация само на тези, на които си плаща с публичните средства на града.

Помните ли Орешарски? Човекът, който опозна всеки един заден вход на ресторанти, административни и публични сгради, бягайки с охраната си от медиите. Помните ли как свърши всичко това?

Едва в началото на вторият си мандат, Маринова избърза да предприеме мерките, които свалиха нейния предшественик. Логичният въпрос е:

Ако не й издържат нервите, ако няма отговор на въпросите и очакванията на хората, ако не знае какво, кога и как да направи, защо се натиска да управлява пак?

 

Сподели с:


Вашият коментар