Павлин Иванов

За огромна, прекалено голяма част от съвременните българи, „комунизъм“ и „антикомунизъм“ предизвикват единствено усещането за някакво тъмно средновековие. Непознато, тъмно, спорно и неясно. Наслушали са се на вмирисани монотонни речи и в двете посоки. С безразличие прескачат всяка тема, в която се споменават тези думи. Българинът не го касаят тези неща. Не му бъркат в джоба. Идентификацията с едната от двете думи му носи само проблеми. А българинът не иска проблеми. Напатил се е достатъчно.

Българинът не учи децата си на принципи, на ред. Не ги учи да имат ценности, идеи, каузи, принципи. Разбрал е, че това не помага. Напротив, всеки в когото липсват такива, върви бързо и устойчиво в кариерното или бизнес развитието си. Безспорен факт. И тук знанията и интелекта нямат нищо общо.

Днешното общество е общество на симпатии и антипатии. Фактите за него нямат стойност. Аргументите, анализа и изводите са губене на време. Живеенето и изповядването на ценности не води до успех и просперитет. И това се насажда ден след от медии, семейство, училище, работа, обществен живот.

Едно от най-важните чувства, с които сме надарени от Господ, може би е човешкото чувство за справедливост. То е заложено вътре в нас, във всяко дете, във всеки човек и няма точно определение за него. Трудно може да бъде и описано. Но важното е, че всеки или почти всеки го има.

Когато децата ни израстват, под различни влияния, те се променят. Променя и се тяхното усещане за справедливост. Променят се нейните граници и значения. Това е и причината да има ясни правила, рамки и закони,  за да е възможно превръщащите се деца в зрели хора да имат някаква основа, база на разбиране, върху която да стъпят и тя да различава чрез писмени норми кое е добро, кое е лошо. Кое е допустимо и кое не.

Историческата памет служи на обществото за да не се повтарят грешките, безумията, моделите на миналото, които безспорно са предизвикали катастрофи, разделяли са нацията и са превръщали масата в безмозъчна, сляпо следваща, безкритична, лесноманипулируема тълпа. Тълпа, която съди, мачка и убива.

Всеки един режим създава точно такава тълпа. Многобройна, шумна, необразована, жестока, готова по нареждане, сляпо да изпълни нечовешките заповеди на Вожда в името на уж нещо добро. Безмозъчната тълпа се чувства могъща заради числеността си и бруталната идея да смачка всеки, които не споделя нейните просташки разбирания.

За тълпата правилата не важат. А няма и кой да я спре. Силата на количеството изправени рамо до рамо хора, почти винаги премазва качеството на интелекта и разума срещу тях. Жаждата за кръв породена от безмозъчната, но добре насочена тълпа, придобила мимолетното еуфорично усещане за могъщество, винаги в човешката история е водело до убийства, разрушения и огромни по мащаб катаклизми с катастрофални обществени последици.

Разбирането на идеята за „правова държава“, особен актуално днес, може би прави много по-разбираемо случило се по времето на комунистическия режим в България.

Ако не споделяш актуалните въжделения на просташката и необразована върхушка, биваш нарочен, изваден и унищожен. Буквално. Без съд, без присъда, без никой да се интересува дори от истината или различните ти аргументи. Животинско, садистично и жестоко. Ти си различен и трябва да бъдеш унищожен. Просто и ясно.

Комунистическият режим в България избива хиляди интелигентни хора – професори, учени, писатели, военни, водещи предприемачи. Всякакви хора със знания, ум, изградени ценности. Хора, водили един народ към правова държава и развитие.

Физическото унищожаване на най-интелигентната и прогресивна част на една нация е единствения сигурен начин на всяка деспотична власт да убие всяка съпротива срещу себе си и да получи абсолютната власт върху живота, здравето, възможностите за развитие на всеки един човек.

До днес, всеки българин де факто изпитва тежките последици от това брутално унищожение.  Десетки години застой. Десетки години изолация. Десетки години геноцид.

И ако сме си научили урока, взели сме си поуките от черното комунистическо минало, днес не би трябвало да допускаме терора да се повтаря. Би трябвало да искаме с цялото си сърце държавата ни да бъде правова. Да има ред и спазване на Конституцията и Законите на тази страна от абсолютно всички, независимо от партийна принадлежност, пол, религия, образование.

Избиването без съд и присъда на хиляди българи от други българи е един от най-черните периоди на българската история. Време, което не трябва да забравяме. Време, което никога не трябва да се повтаря.

Дали обаче сме си научили уроците? Не! Категорично не!

Точно затова сме осъдени на повторения. И то на такива повторения на историята, които дори най-големия тъпак би разбрал еднозначно.

Отказвайки да признаем обективно терора на един режим, допускаме да не признаваме и всеки следващ. А това ще ни убие.

 

Бог да прости жертвите на комунистическия терор! Днес е ден на памет!