Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.

Бюджетът прави възможно обединяването на ресурси на европейско ниво, като така укрепва Европа и помага за просперитета и мира. Той също така финансира проекти, които подобряват живота на европейците.

Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да изразходва за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.

Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.

Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.

Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.

За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет. Той не финансира разходи за социално подпомагане, начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да създаде добавена стойност и да засили икономическия растеж и конкурентоспособността.

Как Европейският съюз използва средствата

Бюджетът осигурява финансиране за изследвания и иновации, инвестиции в трансевропейски мрежи и развитие на малкия бизнес. Всичко това е насочено към стимулиране на икономиката и създаване на работни места в ЕС.

Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които целят да намалят разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.

Научете повече за програмите, финансирани от бюджета, и за финансираните проекти във Вашия регион.

Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:

директни вноски от държавите членки;
вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

Европейският парламент иска да бъде направена реформа на начина, по който се финансира бюджетът, тъй като счита, че той не е достатъчно прозрачен и разбираем за гражданите на ЕС.

Една нова, по-проста система би следвало да въведе повече източници на доходи. Според Парламента допълнителни средства могат да дойдат от нова схема за корпоративно облагане (включително от облагане на гигантите в дигиталния сектор), приходи от търговията с емисии и данък върху пластмасовите отпадъци. Всички тези нови ресурси биха могли да намалят директните вноски, които държавите членки правят.

Научете повече подробности за приходите в бюджета на ЕС.

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС

Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.

Комисията публикува предложение за следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода 2021-2027 г., през май 2018 г. Парламентът одобри своята позиция през ноември 2018 г. Съветът все още не приел своята преговорна позиция, по която държавите членки трябва да постигнат единодушно съгласие. Окончателното споразумение изисква одобрението на Парламента.

Какво е положението с преговорите към момента

Европейският парламент и Комисията изчакват Съветът да направи свое предложение за размера и разпределението на средствата в дългосрочния бюджет. След това трите институции ще могат да започнат преговори. Надеждите са, че страните ще постигнат споразумение в Съвета в първите месеци на 2020 г

Сподели с:


Вашият коментар