Павлин Иванов

Днес е 1-ви февруари. Нормалните хора в България отбелязват поредната годишнина от една огромна национална трагедия. Народният съд на БКП и Отечествения фронт в окупираната от СССР България, избива физически цвета на българската нация.

Народният съд действа в 13 върховни и специални състава, както и 68 областни състава, от декември 1944 до април 1945 година. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях оправданите или тези с прекратени дела са не повече от 2000. Осъдени са 9155 души – една изключително висока цифра спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа. Смъртните присъди са 2730, 1305 за доживотен затвор.

Смъртна присъда получават тримата регенти: проф. Богдан Филов, княз Кирил Търновски и ген. Никола Михов. Заедно с тях 22 министри, 67 депутати, 47 генерали, полковници, други офицери и културни дейци също са осъдени на смърт. Има и изключения, като например бившият кмет на София инж. Иван Иванов, който впоследствие е върнат на работа след препоръка от Москва поради уменията и компетенциите му.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където и са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките. Проф. Александър Станишев – известен лекар и министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 г., който е сред осъдените на смърт, моли да констатира смъртта на убитите, за да не бъдат погребани живи ранените. Убиват го, както е коленичил над последния разстрелян.

Труповете са зарити със сгурия, по-късно отгоре е направено бунище. Протокол от екзекуцията няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А  близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

Днес, десетки години по-късно, наследниците на БКП и Отечествен фронт – българските социалисти от БСП, все още не са намерили нищо осъдително в избиването на българската интелигенция.

Днешните социалисти все още не са осъдили действията на своите предшественици и не са се отрекли от вероломните им действия.

Днешните ловешки социалисти, също не намират нищо лошо в миналото на лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч. Нито са стъпвали там. Нито са оставили стръкче цвете. Нито са помислили за миг, че избиването на българи от други българи, но комунисти, без съд и присъда е престъпление.

 

Бог да прости избитите българи!