Иво Райнов
Случвало се е да разказвам за духа и общността на Езиковата. Случвало се е гневни опоненти да ме обвиняват, че преувеличавам. Случвало се е дори скорошни възпитаници на гимназията да ме уверяват, че този дух е някаква прашасала легенда, защото не са го усетили горе на хълма. За да знаеш какво е дух трябва да си преживял Езиковата. За да усетиш общността трябва да отвориш сърцето си.
Сигурен съм, че мнозина считат и нашата „Клетва“ за романтична претенция. Клетвените думи „попадне ли в беда един от нас, да му подам ръка и в лош за мене час“ са повтаряни стотици пъти. Времето проверява клетвите. С тежки изпити.
Само истинската общност може да ги издържи. Нашата езиковска общност го направи два пъти през последните години. Миналата есен за Ангел, снощи за Григор. Двама от нас, попаднали в беда и получили подкрепа от стотици ръце. Виждал съм много от духа на Езиковата, но снощното море от солидарни сърца надмина всичко. Толкова любов и съпричастност наистина срещам за първи път. Познавам този страхотен абитуриентски випуск. Имах късмета да видя тяхното порасване и сплотяване в месеците на техните фестивални приключения. Още от миналата Коледа знам, че са много благородни хора. Знам, че са креативни и всеотдайни. Но снощи ги видях в една непозната роля – помитащо обичащи. Видях ги пораснали и помъдрели, способни да се справят с всяко предизвикателство. Бяха надминали себе си в организацията, старанието, изпълненията, изненадите. Боби, Светльо, Христи, Нели, Яна, Вяра, Аня, Христина, Преслав, Християн… подариха сърцата си от сцената. Всички в претъпканата зала дариха надежда и кураж на едно момче от своята общност. Сигурен съм, че Григор е изживял най-прекрасната вечер в живота си, трогателна и разплакваща. Вярвам, че сълзи са премрежвали погледите на мнозина в онзи прекрасен момент, в който целия 12 Б клас посрещна Григор на сцената с „Обичаме те Григо“. Смисълът на петте години на хълма и силата на приятелството!
Трудно мога да си представя по-сплотена и по-отдадена на кауза общност от тази в препълнената театрална зала. Сигурен съм, че всички тези деца пораснаха само за една вечер не с месеци, а с години. Защото от романтичната клетва пред приятеля до всеотдайността да му дариш време, пари, любов, сърце, съпричастност има огромна крачка. Е, снощи тези прекрасни момичета и момчета я извървяха. Останаха верни на клетвата и подадоха силна ръка на приятеля в беда. Никога не съм се съмнявал, че Езиковата е в състояние да събере огромна част от необходимите за окончателното възстановяване на Григор средства. Снощният концерт бе далеч по-щедър и важен подарък – ударни дози кураж и сила, които със сигурност ще излекуват душата на момчето. Когато имаш толкова много и толкова истински приятели, бъдещето е само усмихнато. Като благотворителната вечер за завръщането на Григо.
Та това е Езиковата с нейния неповторим дух. Гимназията, която учи на обич, приятелство, солидарност. Една общност, която цял живот е вярна на клетвата.
Снимките са от Атанас Стоянов и Фейсбук