Жанина Илиева
Ден преди 85-ия си рожден ден (30 ноември ) Найден Ангелов влезе в час по български език и литература в осми класа на Гимназията за чужди езици ”Екзарх Йосиф І”. Той гостува по покана на учителката Ани Андреева и после сподели, че три часа е бил на върха на щастието си. Тия деца ми удължиха живота, каза развълнуван Учителят.
Той разказа на осмокласниците за гостуването на голямата българска поетеса в Езиковата гимназия на 17 април 1974 г. На официалната вечеря в ресторант „Хемус“ (сега „Президиум“) танцува с нея валс. Тогава поетесата е 75-годишна. „Познавах се с Багряна от есента на 1947 г., тогава бях първа година студент и към университета имаше литературен кабинет на името на Дебелянов, където идваха различни творци. После се виждахме много пъти във Вила „Ламар“, разказа Найден Ангелов. Пред осмокласниците той сподели, че Багряна е била аристократ по душа, сърдечна. При разходката си из Ловеч тя се е спирала и е говорила с различна хора.
Опитах се да обясня на младите хора, че Багряна няма вина за смъртта на Вапцаров и че това е само една черна легенда около нейното име, каза Найден Ангелов. А за да добият представа за нея, пуснал и автентичен запис с нейния глас в изпълнение на стихотворението“Моята песен“ – „Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека..“
Найден Ангелов разказа на младите хора и за още един голям творец, който е емблематичен за 30-те години на миналия век – Светослав Минков. Неговият разказа „Дамата с рентгеновите очи“ предстои да се разглежда в часовете. Това е човек, който още в онези далечни времена разбра, че с индустриализацията и глобализацията човешкият дух ще загуби много. Той посъветва младите хора – независимо каква професия изберат в живота си, да обичат литературата. „Забелязал съм, че много добри лекари, адвокати, историци, отлично познават литературата“, казва Учителят.
В края на всеки от часовете Найден Ангелов подари книги на класовете, а осмокласниците пък се надпреварваха да се снимат с него и да вземат автографи.
Уважаеми читатели,
За Маестро Ангелов може да се говори и споделя много. Не само заради обстоятелството, че продължава да бъде един от най-уважаваните и респектиращите учители от близкото минало на Езиковата (по мое време – Немската). Той, простичко казано, е един надхвърлил съвременниците си гражданин; любим учител; радетел за българската култура и изкуство естет; фин и точен публицист; доказан борец срещу неправдата; родолюбец и патриот; неповторима колоритна личност; доказал се искрен Човек и Гражданин на нашето общество в изминалите няколко десетилетия… Не си позволявам да доизреждам неговите качества и добродетели, защото на много хора е известно, че аз съм му не само фен (моля да ме извините за определението), но и особено задължен за моето съзнателно развитие в живота. Не че съм постигнал много, но и това, което успях, дължа в голяма степен нему.
Радвайте му се, които сте по-наблизо. Обменяйте, при възможност, мисли с него – знайте, че ще ви бъде полезен с неговото мнение, а защо не и със съвет. Той се нуждае от вас, защото такава е била и неговата мисия на месия и Апостол – да преподава и предава любовта към Отечеството и най-висшите добродетели в живота!
Николай Цачев