Люляци, лилави люляци,
в мирис упойващ шумят
в паркове, дворове, улици.
Ловеч – люляков град.
Георги Мирчев
Радка Рашева
Април е… „Стратеш” и „Хисаря” са обагрени в синьо, лилаво и бяло… Ловеч ухае на пролет и люляк…
Учените са открили, че този храст с красиви цветове и упойващ аромат, расте и цъфти, там където въздухът и почвата са чисти. В България той е символ на пролетното възраждане, символ на радостта и младостта. Някои учени смятат, че родината на този ароматен храст е слънчева Персия, откъдето преди повече от 400 г. търговци го пренесли във Виена, а от там бързо се разпространил в Европа. Други, твърдят, че истинската родина на люляка са планинските области на югоизточна Европа.
Най-разпространен е обикновеният люляк. В света има около 30 вида люляк, който расте главно в Европа и Азия. От него са създадени около 500 сорта. Най-голямо разнообразие на видове има в източната част на Азия – Япония, Корея, Приамурието и Китай. Съществуват и няколко центъра за селекция на люляк – САЩ, Канада и Русия. В тях са създадени различни по цвят видове – бял, розов, червен, небесносин, виолетов, жълт, по структурата на цвета – обикновени и гъсти, по ръст – ниски и високи дървета.
Култивирането на люляка започва още през 16 век. Тогава все още се смята за храст, достоен да украсява само дворовете на аристокрацията. За около половин век люлякът става най-популярното декоративно растение. Голяма заслуга за огромното разнообразие от сортове имат братята Виктор и Емил Лемуан, които работят във Франция към края на 19 и началото на 20 век.
Според романтиците люлякът символизира пролетта и първата любов. Лилавият люляк е израз на надежда и обич, признание в любов; розовият изразява младежки трепети, а белият – желание за среща, но в някой страни символизира ненавист.
В Русия и Франция люлякът е свързан с красотата, нежността и любовта. Но британците приемат люляка за цвете на скръбта и нещастието. Да се изпрати клонче люляк на момък, направил предложение на девойка, означава, че тя го отхвърля.
На особена почит люлякът се радва в Швеция и другите Скандинавски страни. В Иран има празници на люляка, защото растението се смята за свещено.
На люляка се посвещават празници и даже фестивали. Властите на руската столица изготвят и утвърждават проект „Москва – град на люляците”, който трябва да бъде изпълнен в периода 2008-2010 г. Предвиждало се още през 2009 г. жителите на Москва да се радват на 4800 засадени люлякови храста. Във връзка с този проект е организиран и „Люляк фестивал” през 2009 г . Основната цел е да се привлече вниманието на цялата общественост за защита и опазване на ландшафта в региона на Москва. Основната тема на всички изяви са люляците – изложби на художествени произведения и детски рисунки, на порцелан, произведен през 1870 г..
Организират се беседи за разпространението на люляка в света, за минералните му качества, които се използват в медицината, хранителната и парфюмерийната промишленост, за обреди и легенди на различни народи по света. Открити са базари, програми за хора с увреждания, почит към жертвите на болестта алцаймер , като всеки загубил близък човек може да участва в ушиването на юргани- пачуърк.
На 16 май 2010 г. Музеят Shelburne – Върмонт, организира фестивал на люляка. Музеят е разположен на 45 дка площ и има повече от 400 храста люляци от 90 различни сорта. Посетителите получават експертни консултации от учени от университета на Върмонт по отглеждане на люляци. Първите 200 посетители получават люляков разсад за собствените си градини.
У нас обикновения люлякът присъства навсякъде – край пътищата, в обществените градини, паркове и частни дворове. Цъфти през април и краси главите на момичетата по Лазаровден и Цветница.
Четири селища в България носят името на ароматния храст – Люляково, община Руен, обл. Бургас; община Генерал Тошево, обл. Добрич; община и обл.Кърджали и Люляк, община и обл. Стара Загора и само един град е „удостоен със званието” Град на люляците и това е Ловеч.
Това „звание” той получава още през 1934 г. когато се взема решение срещите на „ловчанци от София” в родния град да се провеждат всяка година през „най-хубавия месец на пролетта – май, когато люлякът цъфти”. „След Покрития мост, люлякът който краси величествения „Стратеш” и околностите на града, е най-характерният за Ловеч. И от там ще се казва: Ловчански събор, по случай празника на люляка” (в. Стремление, 1934г. )
В същия вестник от 1936 г. , се съобщава, че Настоятелството на Ловчанското културно благотворително дружество в София „съвместно с кметството на Ловеч уреди от 2 до 10 май 1936 г. „Гостоприемна Люлякова седмица” на града Ловеч…”
За съжаление много исторически събития пречат в следващите години срещите да се провеждат. След пауза от близо 30 г., през 1963 г традицията се възражда под нова форма и съдържание като Люлякови музикални тържества. Програмата е озаглавена „Когато люлякът ухае”.
В първите издания изпълнителите са местни хорове и оркестри. С годините програмата е обогатена с участието на Софийската, Варненската, Русенската опера, Държавния музикален театър – София, симфонични оркестри, на лауреати от международни оперни и балетни конкурси, на състави и изпълнители от цяла България.
За последен път Люлякови музикални тържества в този формат се провеждат през 1989 година. След настъпилите така наречени демократични промени и определяне 11 май за Ден на Ловеч, през 1993 г. се прави опит за възстановяване на Люляковата гостоприемна седмица от 9 до 24 май. Но за съжаление това остана незабелязано от ловчалии.
В първите години на 21 в. гражданите на люляковия град се радваха на рок-концерти, с участие на световно известни рок-банди по случай празника на града. Последните години рок-концерти има, но вече не така помпозни.
През годините както се вижда не говорим за традиционната Люлякова гостоприемна седмица, нито за Люляковите музикални тържества, а за празника на града.
Ако продължим да не зачитаме люляковата традиция на нашия град, сигурна съм, че скоро ще настъпи времето когато никой няма да го нарича Ловеч – Градът на люляците.
Хубав навременен Апел. Нека се влушаме!
🙂