Спомням си една точна сентенция на писателя Асен Сираков – български патент е да прочетеш романа „Идиот“ и да се обидиш. Струва ми се, че метафоричният смисъл на тази сентенция великолепно описва ситуацията с решението на Турция да замрази признаването на български дипломи за висше образование. Решението бе обявено от турския посланик, който представи и 11 предложения, чиито изпълнение ще позволи разрешване на проблема. Веднага се разрази една патриотични вълна. Ректори и депутатът Огнян Стоичков поискаха отзоваване на посланика, „Атака“ обяви турския ултиматум, като нагъл, а държавните чиновници започваха да ни убеждават, че става дума за „техническа грешка“. Не се и прокрадна усещането, че е възможно „повредата да е в нашия телевизор“.
Главният аргументза отказа на Турция да легитимира българските дипломи е прозаичен – фалшификати. В България е ужасно лесно да вземеш диплома за висше образование или да станеш поредната „калинка“ (да се сдобиеш с документ без да си се потил зад банките). Очевидно в Турция им е дошло в повече от този табиет, придобит от бурното развитие на висшето образование през последните двадесет години. Знаем, че българската администрация удобно настанява „калинки“, но не можем да искаме подобно скодоумие и от други държави. Затова с типичния за нашия манталитет апломб скочихме срещу турското решение, вместо да поразсъждаваме върху исканията. Това, че Турция прекалява с тона на своите искания не означава, че в тях не се съдържат истински констатации, при това цитирани нееднократно и в български медии. Скандалите за фалшиви дипломи съвсем не са рядкост за българската академична действителност. Но задържат обществения и управленския интерес както всяко чудо – за три дни. В турските предложения се настоява за по-големи изисквания за присъствия на студентите на занятия, намаляване на изпитите на четири очи, по-стабилна езикова подготовка за чуждестранните студенти преди курса на университетско обучение, електронни публикации на цялото съдържание в дипломите на сайтовете на университетите и Министерство на външните работи. Убеден съм, че има и непремерени искания, но тези са повече от точни и актуални. Най-важното е, че те касаят качеството на българското образование, драстично спаднало през последните едно-две десетилетия. Възмущението от непризнаването на нашите университетски дипломи някак поизпреварва срама от дискредитацията на родното образование в цивилизования свят. Българските университети не присъстват в първите 500 позиции на световните имидж-рейтинги. Там, обаче, има чешки, унгарски и … турски университети. Допреди двадесет години българското висше образование бе истински модел за нашите южни съседи. В България идваха гръцки и турски студенти, не само заради по-ниските цени,а преди всичко заради по-високото качество. Днес висшето образование е в дупка и продължава да дълбае дъното. Ненужно високият брой висши училища (52) и шокиращага численост на местта за обучение (повече от 60 хиляди) предопределят спад на качеството. Висшите училища са се превърнали в някакви хипермаркети, които в в свирепата конкуренция за студенти, предлагат все повече клиентски бонуси. Все по-ниско ниво на изисквания в кандидат-студентските изпити, прием с измъчени тройки от преписани матури, несериозно отношение към провеждането на учебните занятия, свободен режим за посещения на лекции и упражнения, безкрайни сесии до взимане на всички изпити, диплома за всеки младеж и девойка, независимо от интелекта, възможностите и показаното през годините. За някой и специален бонус – диплома без да са били студенти.
Преди време министър Даниел Вълчев заяви, че ежегодно ще увеличава местата за студенти в българските университети, за да отсее качествените. Настоящият министър, Сергей Игнатов, продължи пагубната политика. Министър-председателят я защити с тезата, че така ще отворим възможност за привличане на повече чуждестранни студенти и ще осигурим приходи на висшите училища и държавата. Турският отказ, обаче, поставя на съмнение способността на българското висше образование да печели от чуждестранни студенти. Защото техните страни искат добре подготвени и честно завършили специалисти. Реакцията на Турция не е прецедент. Обструкции бяха поставяни и от Гърция и други държави от евросъюза. В крайна сметка те се подчиниха на европейското право, без да бъдат убедени в качеството на родното академично образование.
Лошото в лютата реакция от последните дни е, че не умеем да четем ясните сигнали за това, че развитият свят е изгубил доверие в българското висше училище. Затова продължаваме да хвърляме усилия в политически декларации, дипломатически натиск и медиен pr вместо да реформираме и оздравим българските университети. Разбирам, че подобна политика е неизгодна за ректорите, но недоумявам пасивността на министъра. Апропо, той е бивш ректор. Както се казва в пословицата – рибата се вмирисва от главата.
сега ще се открие филиал на СУ във Видин…