Иво Райнов
Миналата седмица се появи фейсбук-група, чието име звучи като истински вопъл: „Ловеч, защо мълчиш?“. Групата бе създадена от господин Милко Недялков и е сред плахите опити да се заяви подкрепа за една помръкваща легенда – футболният „Литекс“. За има–няма седмица във виртуалната общност се записаха близо 1800 души, но само за да…мълчат заедно. Редки постинги и една координирана акция изчерпват целия ентусиазъм на групата. Познавам ловчалии като пословично търпеливи и примирено мълчаливи. Мълчанието се е превърнало в своеобразна визитка на местния характер. България протестира, примерно срещу ГМО, добива на шистов газ, посегателството върху интернет свободата, високите цени на горивата, Ловеч мълчи и стиска зъби. Със същото безмълвие местният жител посреща ежедневните проблеми – разбита инфраструктура, ниско заплащане, растяща популация на кучетата, липсата на редовен транспорт и т.н. Цитирам болките на ежедневието само като фон. Защото ако не притежаваш сили да говориш за задушаващия делник, трудно ще разпознаеш причини за да зищатаваш цвета на празника. Да, футболният „Литекс“ бе цветът на празника – съботния или онзи след поредната спечелена купа. Литекс бе дори нещо повече – основание за самочувствие и извор на, иначе рядко спохождаща ни, гордост. Най-логичното поведение в момент, когато губиш символа на гордостта е да подкрепяш, защитаваш , настояваш. Ловеч, обаче, мълчи! Е, Ловеч е губил и други символи все така примирено и безмълвно. Например Люляковите музикални тържества, Ловеч рок фест, Духът на Покрития мост и Вароша…
Та защо мълчи Ловеч? Сещам се за няколко възможни причини. Например, че на този град всичко му е подарено. Нищо не е завоювано, нищо не е изстрадано. Идва бизнесемен и започва да подарява – футболен отбор и емоции, за които никой не е мечтал, концерти и изпълнители, които по традиция подминават линеещия град, рок удоволствия, които не сме пожелавали, дори в сънищата си, стадион, какъвто България не познава, автомобилен бизнес и някакви плахи икономически перспективи. Подаръците са жестове, които не си очаквал. Затова не ги цениш достатъчно, те не са попили твоите сълзи или усилна пот.
Ловчалии привикнаха да оцеляват, вместо да живеят с мечти и хоризонти. Да оцеляваш е трудно занимание, ако не умееш да търпиш. В Ловеч мълчанието е златен ключ за всяка врата – работа и успешен бизнес, кариера и пост, спокойствие и благополучие. Такива са правилата на контролираната общност.
Дали пък мълчанието не е придобит рефлекс? След повече от десетилетие мутрински контрол страхът е запълнил и най-дълбоките депа на ловешката душа. Никой не е забравил, че само до преди 2-3 години престъпниците си партнираха с власт, полиция, съд, прокуратура. Хората се научиха да пазят семейства и спокойствие в херметически затворената черупка на мълчанието.
Не е изключено хората да мълчат, защото времето премаза вярата им. Тук вече две десетилетия някой решава от името на обикновения човек, кандидатства от името на обикновения човек, харчи от името на обикновения човек, краде и се оправдава с обикновения човек. Когато изкъртиш с пантите вярата на този обикновен човек, не му остава друго освен да мълчи отчаяно.
Може и да мълчат от липса на елементарно чувство на благодарност. Консумираш, когато ти предлагат, но не се чувстваш длъжен да бъдеш признателен. Спомняте ли си каква огромна армия от политици, журналисти, „общественици“ и най-обикновени изклесници се хранеше на софрата на „Литекс“. Днес никой от тях не си спомня на кого дължи политическата си кариера, бърз обществен възход или шанса да живее по-добре, отколко заслужава. Нито един от тези, които натрупаха благополучие на гърба на „Литекс“ не изказа или написа и дума в подкрепа! Ей така от обикновена човешка благодарност. Защо тогава да го правят малките, обикновени човечета, които никога не са опитвали благинките на „Литекс“? Не се надявайте да бъдат благодарни само, защото са гледали еврофутбол или са слушали качествен рок.
Сигурно обяснението за общоградското мълчание е в микса от тези причини. Аз не си спомням случай, в който Ловеч да е защитавал кауза. Ако някой е вярвал в подобно чудо не познава местната психология и е пропуснал част от новата история. Ловеч не ценеше футболното чудо, когато го споходи. Вече писах, че „Литекс“ не можа да пусне дълбоки корени в сърцата на широката общественост. Не очаквайте същата общественост да плаче, когато го губи! Нито да протестира! Нито да отстоява! Нито да се надява! Ловеч се държи напълно очаквано – потънал в безраличие, примирение и мълчание.
Защо мълчи Ловеч? Едва ли има значение. Може би е дошло време, чудото, което не успяхме да оценим, да споходи общности, които не са така мълчаливи!
Така е малко дървено човече.Допуснал съм правописни и сигурно ще допускам такива и в бъдеще. Но и ти не си останал по-назад. Вярно е че правописните ти грешки са по-малко от моите но допускаш грешки от друг не по-малко смущаващ характер. Например отклоняваш се от темата която не е нито за правописа ми нито за това имам ли чест. Също така си използвал неприложимия в случая глагол „говорим“. Тука по-правилно е да се каже коментираме обсъждаме пишем и други подобни така че не е лошо да си обърнеш и ти внимание на грешките от подобен характер.
Aladar, обърни внимание на правописа си. След което ще си говорим за чесТно и нечесТно. Нали имаш чесТ?
Щом стана на въпрос за опорочено спечелване на титли някой може ли да ми припомни коя титла след 1944г. е спечелена чесно ?
г-н Коста Иванов, за мен е удоволствие да видя мнение като Вашето, при това изложено ясно и недвусмислено, както Вие сте го изложили.
Един съществен пропуск е направил плачещият в нета – забравил е да посочи кой е виновникът. Срещу кого да викаме, дет се казва. Да не вием напразно като вълци срещу луната. Купени титли, уговорени мачове, огромна корупция, масово залагане и манипулиране на резултати дори и в мачовете на юношите, това е БГ футболът. Това ли е най-важното и необходимото за този град, за тази държава, за да искаме да го запазим?
Цвети, права сте. Но това средновековно мислене ни завладя тотално. И в основата на бедата стоят страхът и обезверяването.
Накъсах поста си, защото ако се забавя с писане, после не мога да вкарам писмото безпроблемно в коментарите.
Дейните общности не са мълчаливи и не чакат да им се спусне наготово.Придирчиви са, със самочувствието на хора, които сами си правят живота добър.
Само че финалът ти отрича целия по-горен текст. Ето го:“Защо мълчи Ловеч? Едва ли има значение. Може би е дошло време, чудото, което не успяхме да оценим, да споходи общности, които не са така мълчаливи!“
Много добре, Иво!
Трябва да благодарим на господин Райнов за поредния сполучлив материал,който публикува тук! С действията и позициите си той показва, че наистина е достоен да бъде общински съветник , макар, че съветът общо взето също е мълчащ!
А вие знаете ли във вашите среди г-н Райнов, колко учители си мълчат и не смеят да роптаят срещу управлението на директорите си? Мълчат не защото са глупави или наивни, а заради факта, че просто си вардят хляба. Знаете ли, че има училища, който са се превърнали във собствено владение на няколко души, който си мислят, че са незаменими? Знаете ли, че има колективи в който е невъзможно да се работи? Жалко, но факт. Това е част от истината в училищата. Да не говорим за оценките, отсъствията, матурите и "процъфтяващите" резултати, който се отчитат. Така, че МЪЛЧАНИЕТО е навсякъде. Лошото е, че тихо мълком градът ни загива.