Настърхвам, когато някой вземе да ми намята кожата на политик. Сякаш ми лепват псевдоним от онези мръсните, с които кичат мутрите, агентите и проститутките. Няма значение, че в гръцкия полис политиката е средство да се управлява в полза на общността. В съвременния български град общността счита намеренията на политиката за користни и непочтени.
Та не се изживявам като политик, а като обществен посредник и защитник. Всъщност твърдя това методично повече от година. Тази моя упоритост несъмнено буди недоумение в много объркани глави. Затова си приготвят етикетче и ме щамповат като популист, демагог, наивник, нарцис. Абе човек, който „не е у ред“. Иначе как ще си губи времето, за да пише досадни статии повече от двадесет месеца. Не мога, а и не искам, да споря с хора, в чиято житейска представа няма рецептори за подобно поведение. Всичко, което правя и ще продължавам да правя не е личен проект. Не ми допадат маските затова говоря истината. Предпочитам да обичам и да го показвам, вместо да мразя и да се спотайвам. Харесвам пристрастието към свободния дух и не разбирам зависимите хора. Бога ми, с моите статии не искам да поучавам, само да апелирам. Да бъдем първо хора, после граждани и да добием самочувствието, че общността, градът, държавата са такива, каквито си ги подредим.
Дълго време се опитвах да прокламирам, сега се стремя и да защитавам обществения интерес. „Е нема такова животно“ – ще въкликнат някои – „интересът е само личен“. Да, ама не. Защото има публични финанси, публично образование, публични здравни и административни услуги, публични културни институти. Огромна част от собствеността в общината е публична. Дори икономическото състояние на нашия град е обществен интерес, защото определе личния ни стандарт, семейните ни доходи и благосъстояние. Именно в полза на този интерес се опитвам да посвещавам своята обществена мисия – литературна (на страниците на личния блог) и административна (в общинския съвет).
В продължение на месеци лансирах идеи и намерения. От ноември се стремя да ги защитавам. Няма друга достойна позиция. Останах верен на своята представа за обществен интерес. Отказах да подкрепя бюджета на общината и кметската програма за управление. С едни и същи мотиви – не генерират развитие за приоритетни сектори, като образование, култура, местен бизнес, не разрешават проблеми на нито една квартална или селищна общност, не чертаят преспективите за младите хора и демографско съвземане на общината. В едния случай бях част от малцинството (само три гласа срещу бюджета), в другия част от мнозинството, отхвърлило управленската програма на Казанджиев, но останах на едни и същи позиции, които прокламирах в кампанията и считам за морално да защитавам в местния парламент. Все ще се сети някой да каже „а, бе много важно – кучето си лае, а керванът си върви“. Не, този път керванът поспира от време на време и се замисля защо лае кучето.
Още в предишния мандат, като съветник от групата на СДС, водих тежки битки, за да доказвам, че концесията по сметоизвозване в Ловеч е всичко друго, но не и обществен интерес. Логично започнах новия си мандат с мотивите и енергията от тогавашната битка. Парите за боклука са най-големия разход, който администрацията прави от името на ловешката общност. Начинът на управление на тези публични средства е ключов обществен интерес. На няколко сесии, обществени обсъждания и пресконференции застъпвах тезата (силно подкрепян от Георги Митев, Корнелия Маринова, Павлин Иванов и Данчо Заверджиев), че ловешките граждани плащат незаслужено високо възнаграждение за услугата. Формулирахме три ясни искания – намаляване на сумата по договора, икономически анализ на услугата и отваряне на опции за предсрочно прекратяване на договора. Четири месеца по-късно всяко от тези искания е в някаква степен удовлетворено. Договорено е възнаграждение с 70 хиляди лева по-малко от предварителното. Общинският съвет прие решение за анализ и доклад за изпълнение на договора, а предложението за предсрочно прекратяване вече витае в залата. Апропо, още един пример. Наскоро кметът Казанджиев поиска да въведе такси за посещение и заснимане на Деветашката пещера. При това преди да сме положили каквито и да е усилия за облагородяване, обезопасяване, благоустрояване. След протест, в който участвах с група развоцветни съветници, кметът оттегли своето предложение.
Така разбирам защитата на обществените интереси, а посредничеството в положителни и благоприятни за местната общност промени в административните услуги и нормативното устройство.
Далеч съм от фантазиите за непогрешимост на моите идеи, тези и предложения., но ще стоя зад тях поне докато виждам обществената полза. Някога ще успявам, друг път не. В замисимост от набирането на критчна маса, която да застане зад предложенията – както в залата на съвета, така и в общественото пространство. Пък и успехът е понятие разносъдържателно. Понякога се мери само с умението да си достоен и отговорен към думите си!
*Няма какво да ти се възрази, Иво! Казал си го ясно, а аз съм доволен, че гласувах за теб.