Иво Райнов
Наскоро големият майстор на училищния театър, Стоян Георгиев, сподели че иска да напише и остави изследване за историята на театралната дейност в Езиковата. Защото е уникална и няма аналог в нито едно българско училище. Поне като продължителност и срастване с традициите. Няма съмнение, че и тази традиция прави Езиковата различна. Тя е безспорна и респектираща, дори за завистниците.
Театърът е магия. Той пали емоции, любов, последователи, поклонници! В Езиковата театралният пламък е още по-силен и изгарящ. Частица от езиковския дух, която те кара да мечтаеш, да се връщаш, да си спомняш. Толкова много хора си идват всяка година, за да прегърнат приятелите и да видят … пиесата на абитуриентския випуск! Пиесата е очарование, независимо дали си актьор или зрител, подготве, абитуриент или бивш възпитаник. Всеотдайната игра на езиковските актьори буди толкова много спомени. Порасналите езиковци откриват себе си или някой от своите приятели в щастливите тийнейджърски лица на сцената. Големите се радват на своите съученици, малките се палят и мечтаят, а учителите откриват непознат блясък в своите възпитаници.
През последните двадесет години пламтящата театрална традиция е заслуга на двама чудесни актьори – Стоян Георгиев и Слава Георгиева! Без тези хора езиковският театър щеше да потъне между страниците на училищната история. Стоян и Слава – истински магьосници, способни да запалят огън в най-апатичното тийнеджйрско сърце. Всяка година тяхната харизма преобразява група непокорни млади хора и ги превръща в изгарящи от емоция и старание артисти. Вчерашния ден бе наистина събитие, защото събра на сцената Стоян и Слава. Не знам за вас, но аз имах усещането, че в залата бе по-светло и празнично! Или поне по-усмихнато.
Стоян се завърна! Преливащ от енергия, влюбен в театъра, посветен на традициите. Вече няколко месеца актьорът работи усилено по постановка, възстановяваща първото театрално представление в Ловеч. Стоян реши да ни покаже възрожденската „Многострадална Геновева“ с таланта на ученици от Езиковата. Както каза един от тях „видяхте само трейлър“, но анонсът бе толкова забавен и впечетляващ, че вече предвкусвам успеха през юни. А Стоян, който толкова години е стоял зад завесата, вчера бе на сцена заедно с учениците. Харизматичен и завладяващ – както винаги!
Гвоздеят на всеки празник е абитуриентската пиеса. Имам усещането, че Слава забива този гвоздей все по-дълбоко и по-дълбоко. Гледал съм „Балкански синдром“ и “Почивен ден“. Знам какво предизвикателство е да събереш две пиеси от различни исторически епохи. В „Едно безумно представление“ Слава ни поднесе много послания. За живота, изпълнен с лицемерие, лъжи и безпътица, за ориенталския манталитет, който упорито се натрапва на житейския ни спектакъл, за националния ни нрав, разяждан от комформизъм, нихилизъм и отрицание. Залата неистово се смееше, но съм сигурен, че разпозна посланията. Затова притихна в тъжно мълчание във финала с онези прочувствени Стратиеви думи, които бичуват националната ни душа. Надявам се, че тези прекрасни момичета и момчета са пуснали изречените послания в сърцата си. Защото театърът възпитава. Понякога повече от училището.
Отдавна не съм гледал пиеса с толкова много персонажи и динамика. Поднесена невероятно забавно, така че да не остане и минутка за скука. Без нито една видима грешка. Няма да сбъркам, ако кажа, че в тази пиеса нямаше слаба роля. Всички играха с душа и сърце и старание, съвсем различно от нова, посветено на уроците. Страхотно е да видиш тези пораснали деца (повечето познавам от учебните часове) толкова различни, всеотдайни и искрящи от щастие.
Вчерашната пиеса и празнична програма са доказателство, че днешните ученици са ужасно, ужасно талантливи и умни. Стига да имат мотивация. Не знам как Слава помпа мотивация, но имам усещането, че може да извади актьор от всяко момиче или момче. Надявам се, че този спектакъл достигна нивото на нейните изисквания. Видях я толкова сияеща и благодарна на своите актьори. Разбира се и на великолепната публика, потопила в оглушителни аплодисменти представянето на езиковските абитуриенти.
Това безумно представление не бе поредната пиеса на абитуриентите. Вчера Слава и талантливите актьори отвориха и написаха нова, красива страница в уникалната театрална традиция на Езиковата.
Благодарим ви!
*Браво на Слава и бактън от безсмъртния Стоянчо. Ако Езиковата си почине малко от него, няма да загуби нищо. Той сега нали се труди в Троян?