За половин час светло повече

 

Павлин Иванов

Миналата седмица ни информираха, че община Ловеч е получила грамота за „принос в развитието на туризма на престижен форум в Пловдив“. Това се случи в деня, в който режима на водата беше удължен с още един час.

Вчера се обогатихме с още една информация по темата за приноса ни в развитието на туризма – заедно с туристите и ние, местните, ще се пребиваме по тъмните улици, площади, туристическите атракции, Баш Бунар, Стратеш,  алеите, паркове, подходи към блокове и други, още неопределено време.

И ако за привлекателността на Ловеч като туристическа дестинация и а и за самите туристи, това дали са осветени улиците или дали има вода в чешмите, баните и тоалетните, е екзотика и не е от съществено значение с оглед на неспиращият туристически поток от богати и усмихнати японци, германци, французи и англичани , то за мен нещата не стоят по този начин.

Аз, като един шибан гражданин и жител на този град смятам, че управленското безсилие ми дойде до гуша!

Драстично се различава представата ми за добро управление, качество на живот и успешно усвояване на евросредства  от тези на администрацията с оглед на факта, че днес, децата ми трябва да се пребиват в тъмницата по улиците, шофьорите да карат едва ли не с радар за пешеходци, за да не сгазят някого по тъмните места, където има „зебра“, да трябва да наливам бидони, легени, бутилки и канички с вода, за да мога нощем да пия една студена водица или като се изпишкам, да полея за да не мирише. Да се притеснявам всеки ден, някой да не наръга или застреля синовете ми. Срам ме е, че пиша това, но знам, че тъй наречената власт ще го прочете и може пък и да се замисли и в краен случай засрами, а евентуално и да направи нещо.

Искрено съм изненадан, че искането за осветяването града за 30 мин. повече вечер и 30 мин. сутрин може да бъде тема за дебат в днешна европейска България! Още повече, когато това е свързано с безопасността на нашите деца.

Но съм шокиран, от това, че мотива се изразява в „разчетите, които са направени по бюджета не дават възможност да бъде пускано уличното осветление по-рано“.  Потресен съм и от приоритетите, за съжаление характерни и за държавата, с които ми се показва, че важното е макрорамката ни (бюджета) да е добра, а населението, кучето го яли (разбирай в буквален смисъл).

Лично аз, този човек – бюджета, не го познавам. Знам само, че се прави от хора, одобрява се от други хора, а пък мизерията е за съвсем различни хора.

Не е възможно моят градоначалник да ми каже, че „парите не са важни, а са единственото нещо, което казва какво трябва да направим. Като няма пари, няма как да направим нищо.“.

Т.е., моят, твоят, живота на близките, приятелите ни, на хората в Ловеч не струва пукнат грош. Ако има пари живеем, ако няма .. мрем, така ли? А за екскурзии до братски дестинации, за посрещане на скъпи гости и кюфтета, за плащане на глоби по сбъркани проекти или подаряване на дялове от печеливши предприятия пари има и може?

Няма как да не отбележа, че бюджета на община Ловеч се предлага от кмета Казанджиев и неговият екип, а Общински съвет го одобрява.  Отговорността за това има или няма пари е на тези две институции, като функция на техният експертен багаж, начин на мислене, интелектуален капацитет и образователен ценз.

Не е моя работа, нито на никой жител на Ловеч да предлага решения как да си напълните бюджета г-н Казанджиев. Това е ваша работа! И ако не можете да я вършите, направете общоградско събрание, обяснете го на хората човешки и по-живо по здраво да си ходим по къщите, докато не е спряла водата.

Аз не съм се натискал да ставам кмет. Не съм се натискал да ставам и съветник. Вие сте тези, които сте искали на всяка цена да управлявате и да носите отговорност.

Намерете пари и пуснете лампите! Намерете такова решение за водата, което да удовлетворява нуждите на хората в Ловеч! Осигурете безопасността в училищата и по улиците! Променете качеството ни живот, както усмихнато ни обещавахте изборите. Това е вашата работа.

А това, като “общество да се вдигнем, за да защитим интересите си“ е наша работа, г-н Казанджиев. Вие имате други инструменти – използвайте ги.

В този случай не сме от една страна на барикадата, молете се просто да не се стига до там да защитаваме интересите си под прозорците ви!  И не ни карайте да ви влизаме в положението, не сте избран за това.

Срам ме е, че пиша този текст през 2012 година в държава, имаща се за част от Европа

Срам ме е, че проблем днес може да бъде крещящата нужда на жителите на един град, осветлението в него да се включва  30 минутно по-рано и да се гаси 30 мин. по-късно, за да могат жителите му да отиват и се прибират от работа или училище спокойно.

А вас дами и господа съветници, ако не ви е срам, продължавайте да се пристисквате като партизани, пък белким всичко премине. Мълчете си спокойно, няма да ви притесняваме.

И все пак, за да бъда полезен и добронамерен за моят град и моят кмет, както и за да решим проблема с пълненето на бюджета,  ето и печелившите числа от следващият тираж на тото 2 6/49:   3, 12, 14, 27, 33, 45. Ако не уцелим джакпота, остава в сила фразата приписвана на Сталин: „Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем“