Павлин Иванов

Едва ли сте чували за Неда и Иван Димови от Боженци. Аз също не бях, докато в събота не видях некролог на това семейство, поставен скромно на една дървена врата в селото. Вижте снимката. Погледнете я отново. 

Гледайки за пореден път този некролог през последните няколко дни, не се натъжавам. Не чувствам мъка. И не защото не съм познавал тези хора.

Не спирам да се фокусирам върху черно-белите лица на едно щастливо семейство. Не приемам некролога като тъжно съобщение. Виждам само щастието. Така ли е при вас?

Понякога, когато ме налегнат черни мисли се питам с какво искам да ни запомнят децата ни, приятелите ни, близките ни. Тази снимка ми припомни кое е важното – да се обичаме, да се допълваме, да се подкрепяме, да намерим хармонията, да бъдем щастливи.

Няма нужда да говорим за всичко това. Можем само да погледнем отново.

Почивайте в мир непознати щастливци!

4 коментара

  1. Аз отдавна размишлявам по повод некролозите!Може да се каже ,че съм техен противник!Даже бях предложила на сестра ми която е д-р на филолог.науки да пише труд по този повод Но след размисли стигнахме до извода , че струната е твърде тънкаТази статия ми дава поводи за още размисли!

  2. Аз отдавна размишлявам по повод некролозите!Може да се каже ,че съм техен противник!Даже бях предложила на сестра ми която е д-р на филолог.науки да пише труд по този повод Но след размисли стигнахме до извода , че струната е твърде тънкаТази статия ми дава поводи за още размисли!

  4. Много хубаво казано, благодаря Ви!

Comments are closed.