Василена Джамбазова от СОУ "Св. Климент Охридски" спечели I-во място за приказка през традиционните Климентови дни

Ученичката от VI б клас на СОУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Ловеч Василена Джамбазова спечели I-во място за приказка през традиционните Климентови дни, организирани от СОУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Троян. Наградата е за приказка по рисунка.

Едно необикновено приключение

В един най-обикновен град,с най-обикновени жители, най-обикновени улици и най-обикновени къщи имало една необикновена въртележка. Тя имала много кончета с красиви опашки и хубави гриви, но те били просто железни играчки. Тази необикновена въртележка доставяла радост на децата.
Всеки ден, до късно вечерта, се чувал детският смях. Той се разнасял като опияняваща музика, която успокоявала възрастните и ги карала да забравят всичките си грижи.
Един ден две деца завързали разговор помежду си.
–    Ако знаеш само!… – замечтано започнало десетгодишното момче.
–    Кажи ми! – нетърпеливо казало другото.
–    В събота и неделя мама и тате ме заведоха на лунапарк в големия град. Там имаше много люлки, пързалки, имаше дори и виенско колело.
–    Еха!!! Бих искал и аз да отида там! Хубаво ли е?
–    И представа си нямаш! Толкова е хубаво! Правят ти снимка за спомен, подаряват ти плюшено мече…
–    Искам и аз да отида – промълвило тихо и замечтано другото дете.
Кончетата от въртележката също чули разговора между момчетата. Вечерта всички кончета заспали. Само едно още стояло будно. То си мислело за всички онези чудни неща, за виенското колело, за люлките, пързалките, за снимките и плюшеното мече…
През нощта кончето събудило едно от другарчетата си и казало:
–    Аз ще отида до големия град! Искам да видя всички онези чудни неща, за които си говореха онези момчета. Ще отида и аз да видя. Искам!!!
–    Недей да ходиш! На мен също много ми се иска да отида, но не мога, защото знам, че е опасно.
Изведнъж се събудило кончето до тях и казало:
–    Аз ще отида също! Много искам!
Макар и с неохота, второто конче казало:
–   Добре, аз също ще дойда!
Трите кончета изведнъж се превърнали в прекрасни бели коне, с красиви гриви и опашки. Онези железни играчки се превърнали в живи коне! На другия ден децата видели, че три от кончетата липсват:
–    Вижте, едно конче го няма! – казало едно дете.
–    О, и още едно! – казало друго дете.
–    И още едно! – казало още едно дете.
–    Едно, две, три! Няма ги три кончета! – обадило се едно малко момиченце.
Въртележката вече не радвала толкова много децата, както преди. Детският смях вече не звучал толкова приятно, просто защото три от кончетата липсвали.
Но след два дни кончетата отново били на въртележката. Детският смях се върнал отново в града.
Те отишли и разгледали люлките, пързалките, виенското колело… Кончетата разбрали, че тяхната въртележка е хиляди пъти по-хубава, защото прави децата истински щастливи.