Павлин Иванов

Ето, че ровейки се в нета се обогатих. Днес, 15 октомври е обявен за Световен ден на селските жени. Това става на 62-та сесия на Общото събрание на ООН, а идеята е да се привлече вниманието към проблемите на селските жени.

Както се казва – Честито, но е много несправедливо!

Стига дискриминация! Бива ли такава черна несправедливост и неуважение към селския мъж? За градския да не говорим! Настоявам за определяне на квоти за мъжете по отношение на празниците и световните дни.

Сега ще се прицеля малко нависоко и ще предложа на колегите от ООН, да спрат с дискриминацията и да помислят за мъжете. Кога празнува селянина – селският мъж? Както казва народа – в шестък.

Предлагам, както има 8-ми март, да има празник и на бащата и мъжа в цялост, но различен от Трифон Зарезан. Както се казва, 14 февруари е друга бира, в случая вино.

Има ден на бабата – Бабинден. За дядото – …, няма да кажа какво си помислих.

Примери много.

Ето и конкретни предложения към ООН, които да комспенсират поне малко половата дискриминация по отношение на празниците:

Световен ден на селския мъж

Световен ден на градския мъж

Световен ден на дядото – Дедовден

Световен ден на малкия мъж – и момчетата са хора!

Идеята е да се привлече вниманието към проблемите на мъжете, които в днешният свят, ама хич не са малко! Подкрепете предложението!

3 коментара

  1. Цялата история на класовите експлоататорски общества е история на срамното отношение към жената, като към „по-нисше“ същество. Такова отношение към жените е необходимо на експлоататорите, за да ги принуждават безропотно да работят на господарите. И днес буржоазните теоретици твърдят, че по силата на самата си „природа“ жената стои по-ниско от мъжа, че самата й „природа“ я определя да бъде зависима от мъжа, че тя не е способна за обществена дейност, че нейните интереси трябва да се ограничават само в кръга на семейството, кухнята и църквата.

    Единствено марксизмът-ленинизмът даде правилно теоретическо и практическо разрешение на „женския въпрос“, като разгледа борбата за осъществяване равноправието на жената в неразривна връзка с класовата борба на пролетариата за неговото освобождение . . . „Там, където съществува капитализъм, там, където се запазва частната собственост на земята, частната собственост на фабриките и заводите, там, където се запазва властта на капитала, привилегиите ще си останат у мъжа“ – казва Ленин в речта си пред московските работнички в 1919 г.
    Марксизмът-ленинизмът разкри, че освобождението на жената е невъзможно без освобождението на работническата класа и всички трудещи се от капитализма.

    Победата на Великата Октомврийска социалистическа революция донесе освобождението на трудещите се жени на 1/6 част от земното кълбо. Ленинско-сталинските идеи за освобождението на жената намериха живо въплъщение в Съветския съюз. След Великата октомврийска социалистическа революция в страната на съветите не остана „камък върху камък“, както каза великият Ленин, от старите подли закони на феодализма и капитализма, които унизяват честта и достойнството на жената. Съветските жени станаха равноправни гражданки на своята Родина.
    Слънцето на социализма разкрива необятни простори
    пред свободните и равноправни дъщери на нашата димитровска родина.
    В героичната история на нашия народ, в борбата му против тираните и експлоататорите блестят светли женски имена: на баба Тонка, на Райна княгиня, имената на незабравимите труженички на Българската комунистическа партия – Вела Благоева, Ана Маймункова, Вела Пискова, Тина Киркова, имената на младите героини – Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Мара Петлякова, Вела Пеева и много други, дали живота си в борбата срещу германските окупатори и техните български слуги.

    В своя борчески път Българската комунистическа партия ясно сочеше на трудещите се жени в нашата страна, че освобождението им от капиталистическата експлоатация, извоюването на равноправие на жената с мъжа, създаването на необходимите условия за правилното отглеждаме и възпитание на децата, са неразривно свързани с борбата на нашия народ за събаряне на монархофащисткото иго, с борбата за изграждането на социалистическото общество, което единствено е в състояние да осъществи на дело равноправието на жената, да й осигури щастлив и творчески живот. Хиляди народни дъщери – работнички, селянки, интелигентки – влязоха в редовете на борците за освобождението на нашия народ и внесоха огромен дял в извоюването иа Деветосептемврийската победа. 9 септември ръзгърна нова, светла, щастлива страница в живота на българските жени. Пред жените се разкриха широки възможности да участвуват в цялостния политически, стопански и културен живот, да овладяват нови професии. които в миналото се считаха привилегия само на мъжете: инженери, съдии, летци, трактористи и т. н.

    Правата и свободите, които народната власт даде на жените, са закрепени в Димитровската конституция, член 72 на която гласи: „Жената е равноправна с мъжа във всички области на политическия, икономическия и културния живот“.

    Жените получиха наравно с мъжете избирателно право. За равен труд на жените в нашата страна се плаща наравно с мъжете.
    Но за изграждането на социализма, за пълното равноправие на жените не е достатъчно само това. Ленин учеше: „Когато в делото, започнато от съветската власт, вземат участие милиони жени, тогава делото на социалистическото стоителство, ние сме уверени, ще бъде заздравено. Тогава социалистическото строителство ще стои в Русия така здраво, че никакви външни врагове: в другите страни и вътре в Русия не ще бъдат страшни за Съветската република.“

    Верният ученик на Ленин и Сталин Георги Димитров ясно ни сочеше, че „равноправието ще донесе реална полза на самите жени, на техните семейства, на техните деца и на целия наш народ само тогава, когато жените се научат да използуват своите граждански и политически права за съзнателно и активно участие в стопанския, обществено културния и политическия живот на страната.
    По примера на своите съветски сестри, българските жени превръщат в дело учението на Ленин и Сталин, заветите на нашия безсмъртен вожд и учител Георги Димитров. Вдъхновявани от безпределна обич към Родината, към Българската комунистическа партия, към другаря Вълко Червенков, жените масово се включват в социалистическото строителство на нашата страна – в индустрията, в селското стопанство, в новите строежи, в обществено-политическия и културния живот.
    http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/09/22/1901363_prochit_na_istoriiata_jenata_-_shtastliv_stroitel_v/

Comments are closed.