На 27 септември в град Елена, с концерт от църковни песнопения на хор „Евстати Павлов“, започнаха 3 дневни тържества посветени на  200 годишнината от рождението на Иларион Макариополски.

Такива събития ни дават повод да осъзнаем, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се градили и твърдините на българската духовна култура. Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. В тежки времена народът ни създава и своите  водачи. Един от тях е Иларион Макариополски.

Роден е през септември 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това – в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир на Света Гора, а на следващата година приема монашество. В Цариград се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага  исканията за самостоятелна българска църква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен в Света Гора. След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи.

На тържествена великденска литургия на 3 април 1860 г.  Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград.

След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит.

Умира на 4 юни 1875 година в Цариград и е погребан в двора на Желязната църква „Св. Стефан“.

Нова България би била немислима без духовния подвиг и без саможертвата на този будител на българската народна свяст. Затова няма да е пресилено ако кажем, че честването на тази годишнина е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание и е един истински празник на българския дух.