По делото Йотова срещу България ЕСПЧ намери нарушение на правото на живот и дискриминация във връзка с неефективното разследване от страна на българските власти на прострелване на ромка, за което има сериозни основания да се предполага, че е било расистки мотивирано, съобщават от Българският хелзинкски комитет.

На 23 октомври Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за дискриминация във връзка с неефективна защита на правото на живот. Жалбоподателката Йоланда Йотова е от ромски произход и живее в с. Ъглен, близо до Луковит. На 13 юли 1999 г. вечерта тя е простреляна в гърдите в нейния дом от група неидентифицирани нападатели. Тя е тежко ранена, хоспитализирана и впоследствие остава със 75% увреждания в резултат от нараняванията. 

Макар полицията и прокуратурата в Луковит и Ловеч да образуват веднага досъдебно производство, те не успяват да установят извършителите. ЕСПЧ намира, че като цяло разследването е било неефективно. Властите не са извършили редица необходими действия, които е следвало да извършат и които са можели да доведат до разкриване на извършителите. Те са спирали досъдебното производство на няколко пъти, а някои от следствените действия са били извършени с много голямо закъснение. Поради това Съдът намира нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) в неговия процесуален аспект.

Съдът намира и нарушение на чл. 14 (дискриминация) във връзка с чл. 2 поради това, че българските власти не са разследвали, а са били длъжни да разследват възможните расистки мотиви за извършване на престъплението. Редица факти по делото насочват към това, че то е извършено от няколко младежи-българи за отмъщение във връзка с предходен конфликт между група българи и група роми в нощно заведение в с. Ъглен, станал два дни по-рано. В резултат полицията в Луковит в продължение на два дни е патрулирала в с. Ъглен и в друго съседно село, с цел да предотврати етническия конфликт. Впоследствие по делото са установени и други факти, насочващи към възможни расистки мотиви за извършване на престъплението. Съдът подчертава, че разследващите органи не са направили никакви опити да установят евентуалните расистки нагласи на заподозрените и не са разследвали дали те споделят крайни екстремистки и расистки идеологии. 

ЕСПЧ присъжда 12 000 евро на жалбоподателката за претърпени неимуществени вреди и 3 770 евро разноски по делото.