amfetamini802131Иво Райнов

Тази вечер две момичета липсваха за пореден път в мой час. Впрегнах се и установих, че едната госпожица е пропуснала 80% от занятията, които водя. Записах го в дневника. По-късно разбрах, че поне за днес имат повече от разбираема причина. Преглеждах новините на lovechtoday.eu, когато попаднах на техните инициали в криминалната хроника. Не беше трудно да проумея, че зад инициалите се крият имената на липсващите ми ученички. Оказа се, че госпожиците са задържани в полиците за участие в производство на синтетични наркотици!

Стана ми тъпо. Не заради забележката в дневника, а заради безвремието, в което всички сме живели докато момичетата са потъвали. Престъпването на закона е предизвестен епилог от едно отдавнашно приятелство с наркотиците. Приятелство, за което мнозина знаехме, но премълчавахме. Не можеш да обвиняваш, когато нямаш доказателства. Сега, когато животът на тези деца тръгна в тъмното осъзнавам, че е имало много светли пътеки. Само, че слепците се нуждаят от водачи.

Две рози повяхват преждевременно в сушата на  нашето безразличие. Вината е много и съвсем не е персонална. Училището е можело да бъде по-настойчиво в търсенето на родителската помощ  и сътрудничеството на социалните служби и полицията. Родителите са можели да бъдат малко по-строги към поведението на децата. Социалните служби са можели да санкционират родителското нехайство. Полицията е можела да пресече каналите, контактите и мрежите. Всеки е делегирал очаквания на другия.

Преди година, на заседание на комисия в ОС, в дискусия за детската престъпност и наркомания поисках по-тесен контакт между училището (класните ръководители), полицията и социалните служби. Председателят на комисията не хареса предложението, не получих подкрепа и сред колегите-учители. Не ме разбраха, всичко, което поисках и продължавам да искам е сътрудничество между  институциите, отговорни за здравословното порастване и възпитание на нашите деца. В карето на важните институции (училището, родителите, полиция и социални служби) зее черна дупка. Бездушна и безразлична тя поглъща детски души. Завинаги!

На ръба на закона две неосъзнати деца вероятно ще загубят много. Училището ще си отдъхне, съучениците – също. Службите по закрила на детето може би ще ги впишат в графата на отпадналите от училище. Полицията ще включи имената им в поредния шестмесечен отчет и ще се похвали с успех в борбата срещу производството и разпространението на наркотици.

А на мен ще ми липсват. Като загубени мъниста от една скъсана огърлица

23 коментара

  1. Относно написаното от „виновната“. Тази девойка явно не осъзнава, че да пишеш грамотно далеч не е кой знае какво достойнство, та чак да претендира и да се хвали с това /въпреки допуснатите грешки в поста ѝ/. Но да приемем, че това е едно от малкото и приимущества сред обкръжението, в което е. Първо искам да посоча как си противоречи през няколко изречения – първо заявява, че всички са виновни както и тя, след 5 изречения пее друга песен, не била обвинявала никого и само тя си била виновна. Може би не е била в особено подходяща кондиция за да прави такива недомислени и смехотворни изказвания, но пък това не е попречило накрая дори да се възхити на ненагледните глупости, които е написала сякаш е казала нещо значимо. Как може човек станал наркоман, стигнал до там, че да започне сам да си прави синтетични наркотици от нужда, което между другото неминуемо би довело и до разпространение може да бъде толкова нагъл и наперен сякаш даже се гордее с жалкото си постижение да смеси няколко съставки и да се надруса с някакъв ужасен боклук?! И това някои хора го толерират и смятат за някакъв извратен вид геройство? Изпаднала девойка се жалва и тюфка, че средата и обществото били виновни. Мога само да ѝ кажа, че има страшно много деца израстнали в не по-добри условия изоставени като нея, но не са поели по същия път, така че е въпрос на ум и избор. При нея явно нещо куца, но поне да не се излага да пише и да се оправдава след като е очевидно, че изобщо не смята делата си за погрешни. След като прочетох тази изповед с леко арогантен привкус, просто не се сдържах да не изкоментирам колко жалко изглежда отстрани за да слезе малко на земята за разнообразие.

  2. Не смятам, че грамотността ти е оправдание за постъпките ти в очите на хората, които ги боли за теб. Не приемай думите на близките с тази нечовешка наглост. Те не са виновни, нито пък обществото, за това, че ти САМА си избрала този път. Нямаш право да обвиняваш друг за това, което ТИ си сбъркала. Не за случката, а по принцип. Не забравяй че докато си заета да нападаш някой, оправдавайки се пред своята съвест, може да загубиш протегната ръка и отворено сърце, за да получиш какво…??? Лъжи, спекулации и интриги??? Направи така, че утре да не си задаваш въпроса „Заслужаваше и си…?“. Но пък в крайна сметка, всеки сам си носи кръста. И ако ти за пореден път разбереш думите погрешно…значи много жалко за изгубения потенциал на едно младо, умно, креативно момиче…

  3. Preslav Gazdov казва:
    09.02.2013 в 23:43
    Браво за написаното!!! Трябва да сме оптимисти по отношение на тези деца, трябва да им се помогне,
    а не да се заклеймяват и осъждат безкрай!!!

    ––––––––––––––––––––––
    Аз казвам: ЕВАЛА!

  4. А сега да се изкаже „виновната“.

    ВСИЧКИ в действителнот носят вина за това, че АЗ „пропаднах“.
    Учителите, че не са били достатъчно настоятелни спрямо образованието ми. Родителите, че са допуснали сама да търся пътя си на такава крехка възраст. Съучениците ми, че никога не се интересуваха дали имам нужда от подкрепата им. Аз, че бях глупава. Като цяло – обществото ни, че е такова, каквото е!

    Сега нека ви разясня на всички коментиращи: Повечето сте на преклонна средна възраст, а не пишете и наполовина толкова грамотно, колкото мен – пропадналата производителка на наркотици. Знаете само да критикувате и да търсите вината в някого за нещо, а дори не знаете за какво.

    Необходимо ли е да обяснявам на „зрели и интелигентни“ хора като вас, че всеки се учи от грешките си? Необходимо ли е осемнадесет годишната пуберка, която обсъждате, да ви учи на нещата от живота?

    „Всяко зло – за добро“, както има една много хубава българска поговорка. АЗ си изпатих вече за „злините“ си, но от това ще последват само хубави неща в живота ми. АЗ страдах, а също така АЗ бях единствения човек, който не търсеше в никого вина за случилото се. АЗ поех последсвията от действията си, независимо че обществото ме обвини прекалено прекомерно и никога не ме попита дали АДЖЕБА наистина съм произвеждала синтетични наркотици.

    ВИЕ ме обвинихте и/или съжалихте без да знаете и без да се интересувате от „моята“ истина. ВИЕ скандализитахе съвсем не толкова потресаващите събития. ВИЕ всъщност бяхте причината да започна да употребявам наркотици на първо време и ВИЕ осъдихте по-късно моите действия, въпреки ранната си неспособност да ми осигурите спокойно и мирно общество, в което да се развивам нормално. ВИЕ сте социалната тежест в моя живот. АЗ съм силата, която ВЪПРЕКИ ВАС ще надделее.

    Не се „притеснявайте“ за мен – аз съм по-щастлива и успяла от всякога. Благодарение на родителите, които вие така безропотно обвинихте, спрях наркотиците и открих своята непоклатима и безусловна вяра в доброто.

    Държа да ви кажа, че аз никога не съм била без мечти и че именно наркотиците ме доближиха повече от когато и да било до тях… защото ме научиха да съм горда с успехите си, въпреки провалите си.

    Аз не търся като вас вината на хората, защото знам, че всеки е еднакво виновен и еднакво прав. Аз търся ПРИЧИНИ. И знаете ли, има причини да направя всички лоши неща, които вие така не одобрявате – трябваше е видя каква може да бъде реалността; трябваше е да видя какво е да мразя себе си, когато съм долу, за да се науча да се оценявам, когато съм горе. Трябваше да допускам грешки, за да се уча от тях, защото твърде дълго живях с представата, че всичко знам и всичко разбирам. Истината е, че не разбирах какво е да не си прав, не разбирах какво е да живееш с вината за нещо, не разбирах какво е съвестта да не те оставя да спиш нощем.

    Един път минеш ли на страната на лошите, най-голямата ти победа е да го признаеш сам пред себе си – т.е. да приемаш себе си като ‘лошия герой’, вместо да се опитваш да бъдеш добър, какъвто не си. Можеш да се пребориш с пороците си само ако целиш да станеш по-силен, но НЕ и ако се надяваш, че това ще те направи ‘добър’.

    Сега, когато опознах и другата страна на монетата, когато свидетелствах за тъмната половина на човешката същност, когато видях собствения си провал, осъзнах, че е крайно време да се боря с пороците си, за да бъда СИЛНА… Сега се уча да живея с реалната представа за света и себе си, а не със ЗАБЛУДАТА, че за да си ИСТИНСКИ и ДОСТОЕН човек, е необходимо да си ДОБЪР.

    Научете се да бъдете обективни (и грамотни) и тогава имайте смелостта да осъждате моите грешки 🙂

  5. А сега да се изкаже "виновната".

    ВСИЧКИ в действителнот носят вина за това, че АЗ "пропаднах".
    Учителите, че не са били достатъчно настоятелни спрямо образованието ми. Родителите, че са допуснали сама да търся пътя си на такава крехка възраст. Съучениците ми, че никога не се интересуваха дали имам нужда от подкрепата им. Аз, че бях глупава. Като цяло – обществото ни, че е такова, каквото е!

    Сега нека ви разясня на всички коментиращи: Повечето сте на преклонна средна възраст, а не пишете и наполовина толкова грамотно, колкото мен – пропадналата производителка на наркотици. Знаете само да критикувате и да търсите вината в някого за нещо, а дори не знаете за какво.

    Необходимо ли е да обяснявам на "зрели и интелигентни" хора като вас, че всеки се учи от грешките си? Необходимо ли е осемнадесет годишната пуберка, която обсъждате, да ви учи на нещата от живота?

    "Всяко зло – за добро", както има една много хубава българска поговорка. АЗ си изпатих вече за "злините" си, но от това ще последват само хубави неща в живота ми. АЗ страдах, а също така АЗ бях единствения човек, който не търсеше в никого вина за случилото се. АЗ поех последсвията от действията си, независимо че обществото ме обвини прекалено прекомерно и никога не ме попита дали АДЖЕБА наистина съм произвеждала синтетични наркотици.

    ВИЕ ме обвинихте и/или съжалихте без да знаете и без да се интересувате от "моята" истина. ВИЕ скандализитахе съвсем не толкова потресаващите събития. ВИЕ всъщност бяхте причината да започна да употребявам наркотици на първо време и ВИЕ осъдихте по-късно моите действия, въпреки ранната си неспособност да ми осигурите спокойно и мирно общество, в което да се развивам нормално. ВИЕ сте социалната тежест в моя живот. АЗ съм силата, която ВЪПРЕКИ ВАС ще надделее.

    Не се "притеснявайте" за мен – аз съм по-щастлива и успяла от всякога. Благодарение на родителите, които вие така безропотно обвинихте, спрях наркотиците и открих своята непоклатима и безусловна вяра в доброто.

    Държа да ви кажа, че аз никога не съм била без мечти и че именно наркотиците ме доближиха повече от когато и да било до тях… защото ме научиха да съм горда с успехите си, въпреки провалите си.

    Аз не търся като вас вината на хората, защото знам, че всеки е еднакво виновен и еднакво прав. Аз търся ПРИЧИНИ. И знаете ли, има причини да направя всички лоши неща, които вие така не одобрявате – трябваше е видя каква може да бъде реалността; трябваше е да видя какво е да мразя себе си, когато съм долу, за да се науча да се оценявам, когато съм горе. Трябваше да допускам грешки, за да се уча от тях, защото твърде дълго живях с представата, че всичко знам и всичко разбирам. Истината е, че не разбирах какво е да не си прав, не разбирах какво е да живееш с вината за нещо, не разбирах какво е съвестта да не те оставя да спиш нощем.

    Един път минеш ли на страната на лошите, най-голямата ти победа е да го признаеш сам пред себе си – т.е. да приемаш себе си като 'лошия герой', вместо да се опитваш да бъдеш добър, какъвто не си. Можеш да се пребориш с пороците си само ако целиш да станеш по-силен, но НЕ и ако се надяваш, че това ще те направи 'добър'.

    Сега, когато опознах и другата страна на монетата, когато свидетелствах за тъмната половина на човешката същност, когато видях собствения си провал, осъзнах, че е крайно време да се боря с пороците си, за да бъда СИЛНА… Сега се уча да живея с реалната представа за света и себе си, а не със ЗАБЛУДАТА, че за да си ИСТИНСКИ и ДОСТОЕН човек, е необходимо да си ДОБЪР.

    Научете се да бъдете обективни (и грамотни) и тогава имайте смелостта да осъждате моите грешки 🙂

    1. Не се сдържах да си харесам сама публикацията. Ще ме извините, ама (колкото и нескомно да звучи) всички "критици" можете само да ми целувате ръцете!

    2. Хубаво е и се надявам да си осъзнала много неща,НО:Първо-не можеш да заявяваш,че учителите не са се интересували ото теб .Най-сорошният пример беше тари учебна година.И аз и др съученици сме били свидетели.(Няма да конкретизирам).Второ-кога спряхме да се интересуваме от тебе ? Я се замисли.Ако не ни пукаше преди – нямаше да идваме до болницата с плюшени играчки и т.н.И трето – не обвинявай обществото.Всички сме негови жертви.Всички сме афектирани от нещата,които се случват.Всеки избира кой път да поеме!

    3. Диде, не твърдя, че не ви е пукало. Твърдя, че не виждахте, че имах нужда от подкрепата ви. Случаят, за който говориш, е от 8-ми клас. Тази учебна година имахме един разговор, в който ви казах, че погрешно ме критикувате и обвинчвате без да имате обективна гледна точка за нещата.
      И с извинение, но никъде не съм заявила, че учителите не са се интересували от мен. Казвам, че не бяха "достатъчно настоятелни" в определени аспекти и това дори господин Райнов го е написал в своята статия.
      Не обвинявам обществото само за своите неволи – наясно съм, че всички сме негови жертви. Не случайно съм написала, че аз търся ПРИЧИНИ, а не вина. 🙂
      Правиш грешката да тълкуваш думите погрешно и по-точно да не дочиташ. Права си за всичко, което казваш, но не е необходимо да го казваш, тъй като звучи като оспорване на моите думи, а те не са такива, каквито ти си ги разбрала. 🙂

    4. Разбираемо е.Всеки гледа нещата от своята гледна точка.Има неща,които никага няма да разбера,както и ти.Каквото и да е ставало и да става,пожелавам ти малко по-разумно и към правилната посока целенасочено да продължиш живота си. 🙂

    5. Благодаря ти искрено!
      Аз ти пожелавам каквото лошо има да ти се случва, да се случва по-рано, за да си по-дълго и невъзпрепядствано щестлива след това 🙂

  6. kakvo e vinoven choveka,che te ne sa vlizali v chas,te kato sa si reshili,che iskat da tugnat po tozi pat sami sa si vinovni!

  8. Някой пита ехидно,"и кой го казва…"това за присъдата.Ами за разлика от този някой,аз си сложих името под "присъдата".И никъде не съм казал,че съм от тия,дето още утре ще оправим нещата.Защото трудно се променя нещо,което е оставено да "затъва"в 80 % от времето.Но и не съм от тия ,дето използват всеки повод да "се изпъчат"плачейки,че някой им пречел,че не ги послушал,и си правят публично харакири само,за да могат "да метнат умрялата котка в чуждия двор".Не питай повече,кой го казва.Казва го Тихол Тихолов.

  9. Г-н Райнов, защо трябваше да станат 80% , че да забележите липсата в часовете Ви на тази ученичка. Сега ще кажете, че на ден през погледа Ви "преминават" стотици ученици и не можете да запомните всичките отсъстващи, но да не забравяме, че има класни ръководители, които трябва да следат отсъствията на учениците си. Не трябва да забравяме и ролята на семейството, но в това забързано ежедневие, където всеки се стреми да запази работното си място, да подсигури нормални условия за живеене на децата си не забелязваме тяхните грешки и техните отклонения. Не ме разбирайте грешно, не оправдавам родителите, но смятам, че децата ни 80% от деня са "пред" очите Ви и Вие имате по ясна представа за тяхното поведение, тяхното държание. Друг е въпроса, дали това Ви интерисува или просто влизате в час "изпявате" си урока и до там. Вината е на всички нас.
    Г-н Райнов, сега сте общински съветник и навсякъде тръбите, че Ви еня за общината. Тогава защо не повдигнете въпроса за частните уроци, които се дават за кандидастване в елитни училища и университети. Бих искала да попитам колко учители внасят данъци в общината за тази дейност. А ВИЕ внасяте ли? Някога внасяли сте?

    1. Госпожо Иванова, моите извинения, но до преди 1 година и аз бях ученичка и мога да ви кажа,че учителите почти по никакъв начин не могат да въздействат на учениците, ако няма ответ от другата страна. Опита ли се някой учител да държи сметка на ученика за неговите отсъствия,неприсъствия или лошо поведение, няма да постигне целта си, а само ще разгневи отсрещния. Защо е така ли, защото нормалните и съвестни ученици си ходят на училище, присъстват си в час,не произвеждат наркотици,имат цели за висок успех и светло бъдеще, а съзнанието и начинът на мислене на така наречените "проблемни деца" е коренно различно и няма как да им се въздейства върху действията и плановете им, дори с добро. Родителите са изпуснали юздите им още в началото на пубертета и грешката е изцяло тяхна.

    2. ахаххахаххаахаха комплексирана лелка живеща в свой собствен свян не забелязваща реалността в която живее. Поздрави !!!!!!

  10. …ето я и присъдата – 80 % закъсняла реакция, тоест виновни са всички останали, а ние сме 20-те процента, които още утре ще оправим положението. И кой го казва…

  12. Браво за написаното!!! Трябва да сме оптимисти по отношение на тези деца, трябва да им се помогне,
    а не да се заклеймяват и осъждат безкрай!!!

  13. И вие ще ни липсвате, господине! Като един от малкото, които винаги търсеха и намираха оправдание за грешките ни. Като един учител, също толкова колкото и родител… Като един от малкото, когото няма да помним с прекомерните упреци на обществото… Благодарим Ви за всичко… и съжаляваме за повече 🙂

  14. Направили са грешка, дано я усъзнаят и да съумеят да наваксат пропуснатото. Това което се е случило е лошо, но все пак защо отписвате децата. Въпросът е, да не се вайкате какво е било и че нищо не може да се направи вече, а да си намери вариант който наистина да им помогне за да преодолеят трудната систуация, в която се намират.

Comments are closed.