Радка Рашева
През 1894 г. в Ловеч излиза първата книжка на първото месечно научно медицинско списание „Медицина” в България. Редактори са двама ентусиазирани и отдадени на професията си лекари от ловешката болница – д-р Петър Ораховац и д-р Стефан Ватев. Още преди излизането на първата книжка редакторите изпращат писма до всички свои колеги в страната (около 320 души), в които ги уведомяват за идеята да издават медицинско списание и ги молят да изкажат мнението си. За съжаление малко от тях подкрепят това начинание. Едни смятат, че списанието трябва да има научно-популярен характер, други – то да бъде само научно, трети неодобряват предполагаемата му цена. Самите редактори мислят, че списанието трябва да е „научно-специално” и в него не трябва да се публикуват материали с „популярен” характер. Според тях едно „смесено” списание няма да удовлетворява интересите на специалистите-лекари, нито ще бъде разбираемо за обикновените читатели. След дълго обмисляне те предлагат компромисен вариант – към всяка книжка да има притурка с популярни четива, без да се нарушава научният характер на самото списание.
Двамата издатели си поставят за задача да предлагат „материал, който има връзка с медицината в България”. За тях „има по-голямо значение описание напр. формите на блатната треска, която се среща в някоя блатиста местност в България, отколкото цял трактат за маларията, преведен или компилиран от европейски учебници”. Затова в списанието се публикуват материали на лекари от цялата страна, които споделят опита си при лекуване на болни от охтика (туберкулоза), холера, дифтерит, сифилис и др. – болести, най-разпространени по това време в България.
В списанието има и постоянни рубрики: „Български медицински речник” – в азбучен ред представя наименованията на човешките анатомични органи; наименованията на различни болести (на български и на латински език), на „лековити” растения; „Бибилиография” – информация за новоизлязла медицинска литература. Отделено е място и за нови лекарства, пуснати за продажба в аптеките. В рубриката „Разни” се представят съобщения за новости в медицината у нас и в чужбина. В рубриката „Изявления от разни [чужди] списания”, се описват болести, които в България не са характерни, но в ги има в чужбина и как и с какво ги лекуват там.
В списанието се дават и биографични сведения за известни лекари и за дейността на лекарски колегии в страната, информация, представена от читатели, за ловешката болница. Например описан е първият случай в България на лепротубероза (в Ловеч), има данни за „Санитарната част в Ловчансий окръг”, „Таблица за ражданията и умиранията в Ловчанската болница през 1894 г.” и др. . Автори на голяма част от статиите са самите редактори.
Списанието се отпечатва в „скоропечатницата” на Т. А. Кунчев – Ловеч. За съжаление то излиза само една година в седем книжки – първата февруари-март 1894 последната януари 1895 г. Основната причина за прекратяване на изданието е, че д-р Ораховац е назначен за управител пловдивската болница, а д-р Ватев заминава на работа в София, където по-късно става професор.
Макар излизало твърде кратко, то прави града ни, авторите на списанието и лекарите от ловешката болница популярни и уважавани, а ловчалии горди.
Жалко, че толкова кратко е просъществувало списанието. Но така се получава, когато издание зависи само от един човек. Ако имаше съграден цял екип може би дори и да замине за някъде лидерът има кой да го поддържа. А и тогава електронните и дистанционни комуникации не са били на особено високо ниво не е имало как да се поддържа връзка…
Колко жалко, че към 90 % от живеещите след 9 септември 1944 година в града сме първо поколение граждани…