Предизвестени покушения срещу спокойствието на Ловеч

Иво Райнов

Доскоро Ловеч беше тих и спокоен град. Младежите замръкваха без да се страхуват. Родителите лягаха спокойни преди завръщането на порасналите деца от нощен купон или отиваха ведри на работа, убедени, че малчуганите са в безопасност на училище.  Изведнъж идилията се сгромоляса. Първо няколко нощни изстрела  простреляха чувството ни за сигурност. После неочакван удар с нож прободе усещането, че сме кътче на мира и безметежността. Само за седмица едно момиче бе брутално убито, един младеж пребит до безпомощност, а момче наръга с нож съученик, за да му отмъсти за системен тормоз!

Доскоро четяхме новините от криминалните хроники. Уви, вече ги правим. Гледахме с пренебрежение на прочетени, видяни, разказани случки от други градове. Бяхме убедени, че няма как да ни се случат. Защо, нима сме от различен човешки материал, нима не оскотяваме от житейските несгоди, нима сме имунизирани срещу стреса, омразата, човешката деградация, които невротизират съзнанието? Нима тук не укриват истина, не потулят факти,  не натрапват несправедливост? Ето  това е химерата за тихия град! Тук също ограбват, но престъпниците имат благословията на закона, системно нарушават правилата, но имат закрилата на властта по всички етажи, тук има насилие в достатъчни дози (в нощните клубове, училищата, дори в домовете), но старателно се крие от хрониките, бюлетините, докладните, рапортите. А така се раждат нестабилни личности с маниакално усещане за собствена справедливост и пълна убеденост, че са недосегаеми за закона. Нима забравихме, че Ловеч бе градът на най-свирепите мутри, които доведоха местна власт, съдилища, охранителни органи до пълна морална и волева атрофия.  Повече от десетилетие тук се манифестира мълчание и се суспендира закона. Ето затова е толкова измамно спокойно и тихо. Само, че там където има инфекция абцесът е неизбежен.Млако преди  мърсната гной да избие.

Има гнойни рани, които не могат да бъдат скрити. Ако е на задника ще я потулите, но на лицето… Ето това ни сполетя през последните седмици – инциденти, които не могат да бъдат крити! Защото всяко от отвратителните престъпления е предшествано от натрупване на добре прикривани и силно потискани съгнали за предстоящо нещастие.

Вманиячен полицай застреля момиче пред дискотека „Илит“. После се разбра, че той имал други подобни прояви, че май били потуляни жалби, появиха се сигнали, че и други служители на закона оказвали психически и физически тормоз върху граждани. Аз не мога да съдя къде е линията между истината и хиперболата. Факт е, че общественото мнение започна да търкаля полицейските фуражки в калта. Питам се, ако в тази система има мърша, защо не е отстранена навреме.  Ако граждани и медии са знаели за полицейски безчинства, защо са мълчали?  Няма как да харесам този извратен, отмъстителен тон към полицията. Убеден съм, че там работят много достойни и съвестни хора.  Сега е момента да предявим своите граждански искания и да подкрепим полицията – за да се отърси от престъпниците в своите редици и да намери сила в закона и общественото доверие.

Наколко нощи след убийството млад мъж е пребит до безпомощно състояние край същата дискотека.  Днес чета коментар под пост в страницата на фейсбук групата „Ловеч защо мълчиш“. Тази ситуация там била честа и обичайна!  Ами защо мълчиш Ловеч? Трябва ли да се стигне до подобно зверство, за да признаем, че там мирише! Не само на алкохол… Кой е абдикирал от задълженията си да се грижа за живота и здравето на ловешките граждани, та насилието е обичайна картинка край този нощен клуб?  Дали полицията и службите за закрила на децата са наясно кой и под каква форма продава демона на агресията? Нощен Ловеч е безумна скука. Ще сглупим, ако обсипем с обвинения един от най-квалитетните клубове. Сигурен съм, че той може да дарява неповторимо развлечение и без насилие и размътени погледи. Сега е времето да поискаме общинската власт да преразгледа, прецизира и проконтролира разрешителните режими,  а местната полиция да въдвори ред и закон по време на нощните купони!  Очаквах в групата, в която ловчалии не мълчат, вече да са направили подобни предложения!

Страшно е дори да си помислиш, че училището е място, където животът на детето ти е в опасност!  Вендетата в професионалната гимназия отключи подобна параноя. А поводи за страх има отдавна. Младежите в цялата страна трупат злоба и агресия. Случиха се фатални инциденти в училища или край тях къде ли не в България. Вместо да се подготвим масово подминавахме дребните симптоми. Преди няколко години ученичка от местна гимназия посегна на своя учителка, през миналата година младеж нахълта в местно училище и преби момче пред съучениците му, в друго училище дрогиран глезльо се разхожда и плаши с бухалка в клас. Тежки побои за кражба, отмъщение или развлечение съвсем не са рядкост в ловешките училища. Поне двама души са ми разказвали за бабаитлъка да се показва нож по време на учебни занятия. Накрая един подобен нож едва не уби ученик!  Има ли съмнение, че случката е апогей на факти и събития, оставени без отговор и адекватна реакция. В много случаи дори старетелно укривани. Мълчанието е лесно обяснимо – с всеки сурово наказан ученик се губят над хиляда лева (стандартът за издръжка). В няколко училища оцеляват като събират най-деградиралите и дори криминално проявени младежи.  Лош човешки материал, прекомерна търпимост, силно разюздана дисциплина, неефективни училищни правилници, дефицит на качествена психологическа помощ, потушаване с мълчание на всяка припламнала искрица.  Въпрос на време е да се случи голям сакатлък. Като, всъщност, и стана.  Няма място за страх и обвинения към училището и учителите. Те са изпълнителни, дисциплинирани и обичащи хора. Сега е времето за активен обществен и родителски контрол върху целия процес по управление и администриране на образованието, за безрезервно и пунктоално прилагане на училищните правилници, за въвеждане на професионална охрана на местните училища, за реформиране и оптимизиране на местното образование.

Ловеч вече не е така тих и спокоен. Градът е с накърнен имидж в съзнанието на масовия български зрител и и читател. Със сигурност ще остане интересна туристическа дестинация, но не и с доскорошната идилична представа. Въпреки всичко Ловеч, едва ли, е по-опасно или страшно място.  Просто падна булото на заблудите и прикриваните истини. Изправени сме пред  оголените проблеми. Вече не можем да ги маскираме. Време е да започнем да говорим за тях. Без гняв и спестени истини, без политически чадъри и служебни щитове. С гражданската отговорност да следим процесите и да не премълчаваме фактите. Ако го направим може и да не изживеем отново шока на неотдавнашните покушения срещу младостта. Ако заживеем по старому ни очакват нови кървави наказания!

 Благодаря за снимката на господин Милко Недялков.