Иво Райнов
Университетите са в кампания. Трескава и лишена от гордост. Висшите училища вече не държат на качество, вълнуват се само от количество. Затова не спират да пресмятат, дали броят на кандидатите ще е достатъчен да напълни бюджета с жизнено важните субсидии. Или лавината от двойките, ще погребе част от очакваните финансови инжекции. Напоследък резултатите от изпитите са засекретени. Влезте в сайта, на който искате университет и потърсете статистика от кандидатстудентските препитвания. Няма да намерите. Само, че това не може да скрие ужасяващия срив в нивото на кандидат-висшистите. Само се вслушайте в стенанията на университетите, смазани от отчайващия брой слаби резултати.
Ето на предварителната изпитна сесия в Софийския университет 52% от работите по български език и литература получили слаба оценка, а общо 73% – резултат под 3.00! Над 30% от работите по история също са оценени със слаб, още толкова едвам достигат среден. Броят на явилите се по тези предмети се измерва в хиляди. Подобни са резултатите по география, биология, математика. При това университетът дава на кандидатите няколко алтернативни теми за избор. Убеден съм, че на протичащата в момента редовна сесия резултатите ще са същите. Затова СУ отчаяно търси алтернатива на поостарялата и неконкурентна изпитна форма – разработка на тема.
Наскоро доцент от геолого-географския факултет сподели, че през следващата година кандидатите ще бъдат приемани с тест, както в почти всички останали висши училища. Макар, че и този формат не е панацея. Само преди няколко дни от Великотърноския и Пловдивския университет се оплакаха, че над една трета от кандидатите са получили слаби оценки на теста по български език и литература. С уточнението, че изпитните комисии са понижили нивото на препитването и строгостта на критериите в сравнение с миналата година. Дори в привидно по-спокойните икономически университети в София и Варна нещата са все по-трагични.
Варненският икономически университет достигна върха на изпитната перверзия. В университета се кандидатства с тест, композиран предимно от въпроси от специализираната книжка на училището. Достатъчно е да назубриш отговорите и си студент. В УНСС пък се преписва толкова свободно, че цяла армия от неграмотници се сдобива с прилични оценки. Въпреки това и в двете икиномически училища 10-15% от кандидатите получават двойки, а още толкова – тройки. Затова и сривът на минималните балове в най-титлувания икономически университет е шокиращ. В повечето направления на УНСС се влиза с балове 8-10 единици под максималните сборове. В много от университетите дори толкова се срамуват от минималните балове, че престанаха да ги обявяват.
Тази година кандидатстудентският прием ще удари дъното. Само преди месец научихме, че матуритетните резултати на випуска са по-лоши от предходните години. Същевременно отвсякъде идва информация за много слаба изпитна кампания. Всичко това на фона на растящия, за поредна година, прием на студенти. Например само в УНСС ще приемат почти 4000 души. Броят на реално кандидатстващите е под 10 000. Мога да се обзаложа, че за студентската книжка ще бъде достатъчен резултат малко над 3-ка. Но това е утеха ,като се има предвид, че в периферните висши училища и слабо желаните специалности във водещите университети ще бъдат изправени пред дилемата да преразгледат двойките или да останат с незаети места. Да не говорим, че пак ще има четвърто, пето, шесто класиране и широко отворени врати за тройките от матурите. През последните години дори в медицинските университети се влиза с резултат среден. Да те пази Господ да не попадаш в ръцете на тези бъдещи доктори.
Най-тъжното е, че като не реформираме висшето образование държавата го пълним с посредственост. Така българското висше образование губи авторитет, международни позиции и конкурентноспособност. По-страшното е, че след 4-5 години висшите училища ще бълват неграмотни „специалисти“, които ще трябва да ни лекуват, защитават, управляват, обучават. С този човешки ресурс ще бъдем дълго, много дълго аутсайдерът на Европа.
Тенденциите ще следват кривата надолу, докато не бъде ревизирана политиката започната от Даниел Вълчев и продължена от Сергей Игнатов – да се поддържа висок брой университети с постоянно растящ прием. Само редукция на висшите училища и броят на приеманите студенти ще осигури промени в качеството на продукта. Тогава кандидатите ще бъдат принудени да се готвят усилено и сериозно, ако желаят да се преборят за университетско обучение. Както, между другото, правеха техните родители преди години. При сегашното статукво зад банките ще попадат и най-големите тъпанари – стига да могат да препишат за тройчица на матура или кандидатстудентски изпит. А университетите ще продължават да източват държавния бюджет, като се оправдават за ужасяващото качество на създавания продукт. Както казва максимата: Не е виновен, който създава зелника, а който се прави, че не го вижда. Лошото е, че зелника ще го предъвква цялото общество!
За съжаление, точно тези двойкаджии, ще бъдат бъдещите учители, които ще преподават своите знания на бъдещите ученици! Защото педагогическите профили са от най-нежеланите при подреждане на специалностите от кандидат-студентите. Гешева, чети мнения на български граждани. Когато бате ги пишеше подобни неща преди години, му скачахте. 🙂
http://nellyalexieva.wordpress.com/2012/07/20/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD/
Гешева, пиша за онова, което виждам. А също така считам, че деца, по природа интелигентни и умни, но нямали късмета да се родят в голям град или в Ловеч, където са магьосниците от ГЧЕ, за да получат добра подготовка в средното училище, влизайки в сериозен ВУЗ и попадайки в нова среда, имат всички шансове да наблегнат на ученето, да наваксат пропуските и да станат добри специалисти.
Фи-фо-фам, за съжаление това, което пишеш, е истина.Истина е също така , че например за 5-годишното си обучение в езикова гимназия Ловеч някои ученици по даден предмет са изпитвани само писмено, предимно под формата на тест. Как да се научат да разсъждават, да защитават позиция, да коментират, да дискутират?!
Эрос, тези статистически данни са показателни не за СУ, а за гимназиалните учители. Кандидатите в момента на полагане на предварителния изпит са все още ученици, а не приети студенти. Срамът е за гимназиалните учители и тяхната работа. А колкото до влезлите в СУ със слаби оценки, то много от тях отпадат по време на следването. В специалността на сина ми след първи курс са се отказали половината от колегите му. След лесния вход се очертава труден изход.
Във форума на Софийски университет действително може са се прочете за специалности, в които влизането с оценка под 4.50 е мираж. Но и за други, в които влизането с матура 3.00 също е възможно, но и жалко.А в Ловеч, уличните кучета, които аз галено наричам Минчо/Минка, ако решат да запишат и те за висше и те ще вземат дипломи. Толкова са ни умни и образовани 🙂Ето на предварителната изпитна сесия в
Софийския университет 52% от работите по български език и литература
получили слаба оценка, а общо 73% – резултат под 3.00! Над 30% от
работите по история също са оценени със слаб, още толкова едвам достигат
среден. Броят на явилите се по тези предмети се измерва в хиляди. Подобни са резултатите по география, биология, математика. На предварителния изпит по математика през април с оценка над или равна на 3.50 са били около 400 души от около 1000 явили се или 40%.Авторът май няма пълни данни, а просто обобщава тези, които има.
Нещо не ми стана ясно защо един гимназиален учител не си гледа какви абитуриенти излизат от учебното му заведение, а се занимава с ВУЗовете и техния прием? Най-логичното обяснение е, че това лесно влизане в университет предполага отказ от частни уроци като пари, хвърлени на вятъра…:) Снимката, избрана за публикацията, определено не е подходяща, защото често влизам във форума на СУ и оставам с впечатлението, че там все още има специалности, където приемът е непреодолима преграда за много от желаещите. Иначе съм на мнение, че не нивото на абитуриентите, които влизат, а това на абсолвентите, които излизат от ВУЗовете, трябва да е обект на оценки и коментари.
Сигурно сте прав, г-н Райнов, само че има една малка „подробност“. От къде се взеха толкова много отчайващо неграмотни кандидатстуденти? От ЕСПУ“Йода“ на Марс или от СОУ“Джаба“ на десетата планета Хуя? Или от системата на средното образование в съседната нам Галактика, съсипана от многогодишни Междузвездни войни? Защо премълчавате и „приноса“ на Веселин Методиев по унищожаване и съсипването на СИСТЕМАТА на българското образование? В крайна сметка въпросът с крахът на българското образование не е персонален, а е следствие от една 23-годишна политика на тотално унищожаване на една нация, на една държава и народ. Държава, в която се отрича национализма и патриотизма. Нещо повече – осмива се и е подложен на политически и медиен терор. Държава, в която за 23 години не остана нищо национално, било то в сферата на икономиката, селското стопанство, културата, науката, образованието… каквото се сетите. Безлична държава за външни слугински цели и нужди. Като стана дума за „системата“, ще ви копирам една статистика от близкото минало за нивото на българското образованиe.Сигурно сте прав, г-н Райнов, само че има една малка „подробност“. От къде се взеха толкова много отчайващо неграмотни кандидатстуденти? От ЕСПУ“Йода“ на Марс или от СОУ“Джаба“ на десетата планета Хуя? Или от системата на средното образование в съседната нам Галактика, съсипана от многогодишни Междузвездни войни? Защо премълчавате и „приноса“ на Веселин Методиев по унищожаване и съсипването на СИСТЕМАТА на българското образование? В крайна сметка въпросът с крахът на българското образование не е персонален, а е следствие от една 23-годишна политика на тотално унищожаване на една нация, на една държава и народ. Държава, в която се отрича национализма и патриотизма. Нещо повече – осмива се и е подложен на политически и медиен терор. Държава, в която за 23 години не остана нищо национално, било то в сферата на икономиката, селското стопанство, културата, науката, образованието… каквото се сетите. Безлична държава за външни слугински цели и нужди. Като стана дума за „системата“, ще ви копирам една статистика от близкото минало за нивото на българското образование:* World’s Top Test Scores Not Enough for Bulgarians In the Third International Math and Science(TIMS)Study, the Czech Republic,Bulgaria,Slovakia,Slovenia,and Hungary were among the Top 10 participants in the study. The USA, France,Germany and Britain lagged far behind. What makes this performance all the more impressive is a second feature of Czech education : The industrial world’s best education system is also one of its cheapest. Americans spend just under $7,800 per student annually on their public school systems. Czechs spend barely one-third of that amount. Union ofen argue that better pay makes for better teachers and better schools. But salaries range across an enormous scale in Europe,from a high of more than $77,000 for high school teachers in Switzerland,to less than $2,700 in the Czech Republic,with no apparent correlation between salary and test results. AFFUENCE ? PER CAPITA INCOME FOR 1998 IN BULGARIA, WHICH HAS ONE OF THE GLOBE’S BEST SCHOOL SYSTEMS, STOOD AT A PALTRY $1,500. THE AVERAGE SWISS EARNED AS MUCH MONEY AS 30 BULGARIANS THAT YEAR, ALTHOUGH SWITZERLAND’S SCHOOL SYSTEM RANKED AMONG THE WORLD’S WORST IN THE TIMS SCIENCE STUDY !!! MEAN SCIENCE SCORES : International average:537 1.CZECH REPUBLIC- 574 2.BULGARIA – 565 3.NETHERLANDS – 560 4.SLOVENIA – 560 5.AUSTRIA – 558 6.HUNGARY – 554 7.ENGLAND – 552 8.SLOVAKIA – 544 9.RUSSIA – 538 10.IRELAND – 538 11.SWEDEN – 535 12.USA – 534 13.GERMANY – 531 14.NORWAY – 527 15.SWITZERLAND – 522