Покритият мост между ЮНЕСКО и Йонеско

Иво Райнов

Наскоро професор Теофан Сокеров предложи Покритият мост да кандидатства за паметник под закрилата на ЮНЕСКО. Патриотизмът на именития ловчалия заслужава нисък поклон. Очаквах идеята да взриви буен ентусиазъм сред местната общност. Уви, ловчалии отвърнаха тихо и безразлично. Вероятно, защото не  го виждат  в списъка на световната културна организация.  Поне в този вид – занемарен, мръсен, опустяващ, с продадена душа.

Разрових се в изискванията на ЮНЕСКО. Оказа се, че трябва да се отговори на шест критерия, за да получи даден паметник статут на защитен. Да, мостът е шедьовър на човешкия творчески гений и изключителен пример за сграда. Само, че как да посрещнем изискванията обектът да предоставя значителен обмен на човешки ценности и да бъде направо или осезаемо свързан с живи традиции?

Живите традиции са в дюкянчетата на майсторите. Вместо тях са магазините за велосипеди, касети и билети.  Вместо мостът да предоставя дух, атмосфера и автентични ценности от Възраждането тук се е настанила сувенирната търговия.  С какво да впечатлим  ЮНЕСКО?  С мръсотията, избледнелия екстериор, празните помещения, металните решетки, грубите и разкривени кепенци?

Сигурен съм, че Покритият мост има нужда от защита. Най-вече от кметските администрации и общинските съвети през последните двадесет години. Днешният покрит мост е проекция на ловешката управленска представа за историческа ценност, традиция и културен паметник. Всеки от билетопродавачите, велотърговциге, магазинерите се е устроил с помещение след разрешението на местния парламент и подписа на кмета. Изгодно и с дългосрочен договор. Точно тези търговци са и единствените, влагали пари в моста през последните две десетилетия. Съвсем не за да го поддържат, най-често за да наложат своята представа за аранжиране на пространството и да се отличат от съседите. Всичко това с мълчаливото съгласие на местните управи. Та след като, поради корист или посредственост  извадихме душата на възрожденската перла се предлагаме на ЮНЕСКО!  Естествено без и за секунда да вярваме, че ще бъдем достойни в този си вид!  Да припомням ли, че мостът не можа да попадне дори в миналогодишното класация за чудесата на България.

Патриотизмът е ценно качество, но само когато е съпроводен с разумна политика. Ще мечтаем за ЮНЕСКО  едва, когато изгоним търговците от храма. И настаним масторите от възрожденската задруга и автентичната идея на Колю Фичето.

В сегашният вид на Покритият мост кампанията за превръщането му в световна ценност е по-скоро близо до абсурдния  свят на  Йонеско (Йожен Йонеско).