ПЕСЕН МОЯ
Разтопят ли лъчите сребро над Хисаря,
край Вароша запее ли Осъма тих,
ти лети, моя песен, лети и разказвай
за епичното минало в пламенен стих.
Разкажи за великия син на народа
как за столица своя е Ловеч избрал!
Разкажи, разкажи как сред труд и несгоди
комитетската мрежа оттук е създал!
Левски! Дълг и повеля! И слово, и клетва!
Всяка вещ е реликва, той – знаме за нас!
Дето стъпвал кракът му – сърцето ни трепва
и дочуваме сякаш вълшебния глас.
Всяко кътче от Дръстене, Баш Бунар, Стратеш,
всяка къща старинна и камък дори,
будят чувства в сърцата ни топли и страст:
за завета велик, що в кръвта ни гори.
Той зовял е с думи мъдри и смели –
думи дишаши пламък, и вяра, и страст:
„Ако в боя спечеля, народът печели –
а загубя ли – губя единствено аз!“
Ненаситно поглъщаме тук всяка легенда,
като пукнал се цвят, зажаднял за роса,
сякаш виждаме как сред тъма непрогледна
възвестява е Левски на бунта часа.
Тотьо Теглийски
това е само част от стихотво,ението, напишете ostanaloto, koeto e mnogo po въlнуващо !!!