Иво Райнов
Читалищата в Ловешка община страдат. Огромна част от сградите са стари и амортизирани, покривите текат, някой от салоните са опасни за посетители. Секретарите молят за средства, общинската администрация пише програма за тяхното развитие (само защото закона го изисква). В нея сипе амбиции за подкрепа на жизнеспособността им, но признава, че разчита само на държавни пари – от субсидията и европейски програми. С бюджета вече сме им казали „ Пари няма, ама вие действайте”.

Базата за масов спорт в Ловеч е почти унищожена. Нямаме плувен басейн, нямаме велопътеки, гимнастическите съоръжения са почти разбити, алеите за бягане са недостатъчно и претоварени, училищните спортни площадки разбити и слабо функционални. Едва два-три салона отговарят на изискванията, а залата вчера бе затворена от районната здравна инспекция. Спортните клубове плачат за помощ (например хандбалните), училищата се надяват на подкрепа. Общината заделя скромните 38 хиляди лева за спортния календар през настоящата година. В него са дадени символични суми от по няколкостотин лева за различни спортни мероприятия и по хиляда-две хиляди лева за развитие на спортните клубове. Сякаш за да каже на учудените любители на спорта „Пари няма, действайте!”

Радващо е, че в културните институти продължават да работят ентусиасти и родолюбци. Всички те имат своите идеи и инициативи-атилиета, възпоменателни постановки, чествания, изложби, нови спектакли, фестивали, издания и книги… Част от изявите ще получат скромно финансиране от тазгодишния бюджет, други ще останат грижа на иституциите –инициатори или авторите. Общината е вписала в целия културен календар в рамките на 60 хиляди лева бюджетни средства за 2012 година. Затова идеи убягнали на администрацията, като 100 годишнината от Балканската война и годишнината на Ловешкия мир предизвикват нервни реакции сред културтрегерите в общината. Много важно, че са събития с национално значение. Нали разбрахте, че пари няма! Ама вие действайте!

На общественото обсъждане на бюджета гражданин от Гозница попита какво се предвижда за неговия квартал. Отговорът бе 4 нищо, но там мислим да участваме по едни проекти”. Този отговор е универсален и важи в пълна степен за „Младост”, „Здравец”, „Червен бряг”, „Вароша” и т.н. А, да в бюджета са предвидени по 4000 лева за кварталните съвети. Интересно кой основен проблем (липса или унищожена пътна инфраструктура, лоша осветеност, занижена транспортна безопасност) ще решим с тези символични средства? Това е положението – повече пари няма, ама вие действайте!

Ако има хора забравени от кмета и общинския съвет, това безспорно са тези от селата. Техните проблеми са все по на десетилетие или две – комунални неуредици, унищожена пътна инфраструктура, неудобни транспортни връзки, несигурност. Бюджетът не заделя средства поне, за да се афишира желание за разрешаване на някой от тези проблеми. Дават се няколко хиляди лева колкото за заплати на кмета или наместника и неговия секретар. Така, че госпожи и господа кметове не се оплаквайте, ами действайте, повече пари няма да има!

Бизнесът е омърлушен. Кризата стяга всички, а дребните предприемачи направо затъват. Всеки ден някой хлопва кепенците. Може би са се надявали, че от бюджета ще дойдат новини за помощ и подкрепа. Всъщност има една – налозите остават като миналогодишните. Въпреки, че бизнесът и при сегашните условия изнемогва и фалира. Така, че да се стягат – пари няма, а от тях се очаква да пълнят местните приходи.

Добре де, пари няма и то за всички! Къде отиват тогава тези 29 мли. лева, съставляващи разходната част на бюджет 2012?

Ами огромна част отиват за заплати. На практика половината бюджет, около 14 млн. лева се харчи за възнаграждения и осигуровки.От тях над 1,7 млн. лева са от местни дейности. Не съм аз човекът, който да каже дали е опитмизиран човешкия ресурс, зает в различните направления. Още близо 6 млн. се харчат за издръжка (консумативи, отопление, енергия, вода, материали, командировки и т.н.).

Собственият ресурс от местни приходи и преходен остатък, който може да бъде използван за разрешаване на някой от горепосочените проблеми, след финансовото обезспечаване на местните дейности, е под 2 млн. Но това е само на книга, тъй като над 800 хиляди отиват за покриване на стари дългове и съфинансиране на европейски проекти. Така, че вярно е – Пари нема! Което може да има три възможни обяснения – слаба местна икономика, подценени приходи или нерационално (без ясни приоритети) харчене на средствата. Каквото и да е то ни прави тотално зависими от централното финансиране и европейските програми. А те просто няма как да бъдат по мярката на повечето наши проблеми.

Та ето поради тази зависимост, неумението да генерираме достатъчен местен ресурс и несъответстващото на обществените болки харчене на средства не подкрепих бюджет. Без политически умисъл и каквито и да е сантименти!

И ще продължавам да гласувам по същия начин, докато в нашата община битува лозонгът „Пари нема, действайте!”