Преди дни се състоя обществено обсъждане на бюджета на общината за 2013 година. Всъщност обсъждане почти не се състоя с оглед на факта, че в залата имаше цифром и словом… двама граждани. Само съветници, администрация и PR. А отидох с нагласата да чуя кварталните съвети и гражданите с техните предложения за бюджетни средства, с които да бъдат разрешени неотложни проблеми. Както е било в предходни години.
Явно вече никой не желае да участва в протоколни събития, където учтиво те слушат, понякога записват и обещават да включат, при възможност, предложението в следващия бюджет.Затова обсъждането мина като монолог на кмета. Два часа отчет на стария и анонс на новия бюджет. И познатата теза, че този вариант е реалистичен и единствено възможен.
Гледах презентацията и си мислех какво ми липсва. Грижата! Грижата за обикновените неща, за ежедневния проблем, за гражданското удобство. Разбрах, че десетки проблеми остават за следващия бюджет.
Например коритото на реката, обрасло до неузнаваемост. Играем си на руска ролетка с природата. Осъм заприлича на Амазония и лятото влажната растителност със сигурност ще затвори реката на няколко места. След като кмета няма пари, дано Бог да ни пази от високи води.
Непокътнат ще остане и търговския комплекс „Космос“, чийто остъклен покрив е силна заплаха за всеки преминаващ гражданин. Прилежащият площад Г.М. Димитров ще замръква и през тази година в тъмнината на отдавна изпотрошеното парково осветление. Жителите на квартал „Младост“ отново няма да усетят кметската грижа за един „брадясал“ проблем. Железопътните линии ще бъдат все така мъчително препятствие за майки, инвалиди и възрастни хора от квартала по пътя на най-прекия достъп към центъра на града. Знам, ще ми припомнят, че гаровия подлез не е общинска собственост.
С предни бюджети похарчихме не малко пари, за да реновираме подлези, които сега са затворени, но не намираме желание и целесъобразност да разрешим проблемите с едно нужно съоръжение. Само три примерчета, докато гледах табличките на кмета за новия бюджет. Все с лисваща грижа. Мога да се сетя за поне дузина, с помощта на гражданите сигурно ще запиша няколко десетки.
А парите са там, в бюджета, планувани за не толкова грижовни неща. За тях в друга публикация.