Два проблема: отношението към живота и здравето на хората и отношението към нашата история.
Павлин Иванов
В нощта на 9 срещу 10 май, точно преди празника на град Ловеч, таванът на Историческият музей в сградата на бул. „България“ пада върху съхраняваните документи свързани с историята на Ловеч след Освобождението. Изключителното ценният архив на нашият град за радост не е пострадал. За радост, няма пострадали служители.
Веднага за инцидента е уведомен кмета Казанджиев, който е посетил сградата. Тъй като къщата, в която се помещава музея е държавна собственост и има две стаи, които са върнати на частни собственици, градоначалника е договорил част от архивите да бъдат преместени в тях докато се намери по-добро решение.
Екстрено са изнесени документите от хранилището и са прибрани в други помещения, които разполагат с охранителна система. Съхраняваните документи и вещи са над 7000. Те в голямата си част са на хартия, което допълнително създава риск от тяхната безвъзвратна загуба, но има експонати от текстил, дърво, желязо. В хранилището се съхранява новата история на град Ловеч – от Освобождението до 1944 г.
В къщата, построена през 30-те години на миналия век не е правен сериозен ремонт от дълги години, въпреки крещящата нужда, сигналите до различни институции, течовете … Възможните причини са в съсобстеността на държавата и частните собственици, това, че експонатите са държавна собственост, а дейността на Музея е мероприятие на Общината.
Преди години е имало хубав проект за реконструкция по програма „Красива България“, но в последният момент се е оказало, че за ремонт не са останали средства. Така е и до днес.
Днес, въпреки падналият таван и опасността от срутване на покрива, сградата продължава да функционира, в нея продължават да работят хора. Няма информация за извършено обследване за опасността от срутване с оглед безбройните дъждове и трусове, които за радост не са толкова силни при нас.
Време е и за въпросите:
Кой и защо е допуснал хора и архиви да бъдат изложени необосновано на опасност и само на Господа ли да разчитаме за опазване на живота и историята си?
Защо за толкова години не е взето управленско решение, което веднъж и завинаги да реши продължаващия десетилетия проблем?
Това ли е отношението на държавата и местната власт към нашето минало?
Знам, че е лесно да се отправят въпроси. Не ми се иска това да е важното. Ключето всъщност е отговорността. Тя обаче трябва да бъде потърсена от компетентните органи.
А докато това евентуално стане, поне трябва да бъде извършено обследване на сградата с оглед нейната конструкция и опасността, която може би грози живота и здравето на работещите в нея.
Паралелно, ако имаше управленски решения, за 20 дни би трябвало да бъде намерено много по-подходящо помещение, в друга сграда, в която да бъде преместено всичко.
Но днес, нещата си стоят така, както и преди!
Заб.: От съображения за сигурност и риск от посегателства, публикувам този материал с голямо закъснение.
Скъпи съграждани, в Ловеч няма музей ,нито с подходяща база за съхранение. лаборатория, а за експозиционна зала с подобаващи условия за съжаление само се БЛЕНУВА, а по-малките градове от нашата област Троян и Тетевен ги имат тези условия , подобаващ сграден фонд и прогресивни екипи, работещи, търсещи и искащи.Но не тези екипи са условието за успеха.Управляващите тук в Ловеч са СЛЕПИ И ГЛУХИ, че даже и не се оглеждат…!!!
Г-н Кмета запознат ли е със състоянието на тази сграда?