Отговорът на въпроса

Павлин Иванов

„Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.“

Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“

Преди няколко дни се проведе първият референдум в новата българска история. Той не трябваше да даде отговор на въпроса „Защо сме нещастни“, нито да отговори на „Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.“, а по същността си, той трябваше да отговори на въпроса за „движението на едни малки зелени късчета хартия“.

Тези, които искаха късчетата хартия да минават най-вече през тях опорочиха идеята за плебисцит. Лично аз, не съм си представял по този начин да изглежда едно такова мероприятие.

На практика, в тъй наречената „информационна кампания“ не стана ясно какво ще донесе или какво ще вземе изграждането на нова АЕЦ  на мен, семейството ми, приятелите ми, жителите на Ловеч и гражданите на България,  построяването или не на Белене.

Не стана ясно имаме ли необходимост от нов АЕЦ. Не стана ясно нито колко струва, нито кой ще плаща, нито кой ще печели, нито дали е опасно или безопасно … Стана ясно единствено, че зелените хартийки имат свой път и той според инициаторите на референдума трябва да мине през Белене, на път към нечии джобове.

Повече от очевидно е, че отговорът на поставеният въпрос изисква достоверна и изчерпателна информация, високо ниво на експертност в различни сфери, потенциал за аналитично мислене и способност за вземане на аргументирано решение.

Без ни най-малко да подценявам интелигентността на българите, не се сещам колко хора са способни да дадат убедителен отговор с „ДА“, още повече, че има една не малка част наши сънародници, които смело заявиха позиция, че докато не им донесат кюфтета, няма да гласуват. Други гласуваха „за по-евтин ток“, т.е. „за БСП-то“ (справка новините от изборния ден).

Разбира се, всеки има право да отстоява своето мнение и да има свои аргументи за това, независимо колко са абсурдни те.

Въпреки, че участвах в референдума със своя глас срещу изграждането на нова ядрена централа, изпитвам крайно неудовлетворение и разочарование от толкова дългоочакваното първо допитване на гражданите и затвърденият с него, вече като резултат, в съзнанието на голяма част от българите скептицизъм, че от отделният човек, нищо не зависи.

Ние, българите винаги намираме как да прецакаме системата. Било като намираме вратички във всеки закон, било като сами разрушаваме доверието към всичко, за което се сетим – допитване, дарителство, държава, личности .

Да, не е правилно да бъдат упреквани всички българи. Упрекът ми е към политическата класа, която след 23 години демокрация, продължава да не разбира кое е важното – да бъдем здрави, да живеем нормално, да бъдем щастливи.

Лично аз не виждам начин как една болна нация, живееща лошо, нещастна и обезверена може да върви напред.

Може би всички трябва да се замислим, ако не за „Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало“, поне на въпроса – как да живеем заедно по-добре. Не е нужно да търсим легендарната планета Магратеа, нито съветите на чудовищно мощният компютър Дълбока мисъл. Може би просто трябва да се вгледаме малко повече в себе си, в близките си, в хората около нас, защото сами определяме до къде и как искаме да стигнем.