Павлин Иванов
Днес се навършват 23 години от 10 ноември 1989 – денят на новото начало. Такова го мислих тогава. Беше се родила нова надежда. Хората повярвахме в новите лица, новото мислене, синята идея, равния старт. Като студенти скачахме по площадите и бяхме убедени, че край, всичко лошо е свършило, веднъж и завинаги. Имахме вяра и надежда.
Тогава от телевизионните екрани различни, по-реалистично от нас мислещи хора ни казваха, че за да си дойде всичко на мястото и за станем отново нормални хора, нормално общество, нормална държава са необходими 15-20 години.
Бях шокиран, защото адски силно исках всичко да се промени веднага. Исках да имам времето да живея добър живот, когато съм млад, енергичен, силен и здрав, защото след тези двайсетина години аз щях да бъда на 40 ( а вече съм на 43), и какво щеше да ми пука, че ще има промяна, когато аз самият съм пенсионер и вече нищо няма да ми трябва. Тогава, този хоризонт беше страшен, но може би е бил оптимистично реален за времето си.
Промяна за тези 23 години определено има, макар и не такава каквато си я представяхме. Поместили сме се значително в някаква посока, колкото и мрънкащо да твърдим, че тук и сега нищо не се случва. Погледнете снимките си от 90-те и ги сравнете с тези в телефона или лаптопа си. Разлика има, но щастливи ли сме от живота, който водим днес?
Много от тогавашните ни мечти не се сбъднаха. Преживяхме много, много разочарования и предателства. Доста стягахме коланите, преживяхме „шоковата“ терапия, купоните, нечестната приватизация, разграбването, мутрите, лични и професионални катастрофи и какво ли още не за тези 23 години. Беше трудно, но за сметка на това продължително. И не, че всичко е свършило.
Понякога ми става жал за моето поколение, което изнесе на раменете си целия този така наречен „преход“. Жал ми е за мен, за приятелите ми, за познатите и непознатите, защото не заслужавахме да бъдем боксовата круша на живота. Не заслужавахме да бъдем използвани, мачкани, лъгани. Не заслужавахме градовете и държавата ни да бъдат съсипване от мутри, ченгета, неграмотни политици и дребни и мазни душици ламтящи за власт.
Не заслужавахме давайки най-ценното, което имахме – доверието и вярата си, да бъдем прецакани.
Писна ни да ОЦЕЛЯВАМЕ и това да е целта на живота ни. Искахме, както всяко нормално човешко същество, да имаме един нормален, доколкото е възможно справедлив и значително по-добър живот. Мислихме, че всеки, който иска, работи, учи, мисли, ще може да изкарва честно прехраната си и да води достоен живот.
Абсолютно съм убеден, че моето поколение е грамотно, мислещо, искащо, можещо, и не заслужавахме да бъдем вечно прецаканите, само защото се опитвахме да бъдем по-честни, принципни, държейки на някакви ценности.
От тогава до сега изминаха 23 години.
За 23 години всички илюзии, които имахме, за добро или за лошо бяха разбити на пух и прах и може би преходът, истинският, някога все пак ще започне по нов и различен начин.
„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„
Николай Хайтов
Не съм казал, че „онези“ 92% са идиоти. Казвам, че крайно време е хората да се научат да носят отговорност първо, а след това да се оплакват. От кого и какво се оплакват в крайна сметка? Да сте видели гърците да се оплакват? Действат хората и се борят за правата си. Тук всеки чака някой друг да му свърши работата и само гледа от страни и мрънка.
Ето ви и последният драстичен пример. Преди няколко дни няколко човека решиха да събудят ловчалии и да се вземат мерки срещу високата цена и липсата на вода в Ловеч. Какво стана? От 35 000 жители на Ловеч не можаха да се съберат 50 човека????? СРАМ!!! РЕЗИЛ!!!! Какво да говорим повече? Заслужавате си съдбата, безводието, а цената ще ви я направят 3,30 лв/м.куб. Ще ви я направят и хич няма да им мигне окото, защото те ЗНАЯТ – На ловчалии не им пука как и колко ги товарят, как и колко кожи ще им смъкнат от гърба. Най- много малко да помрънкат и отново в поза партер. Същото е и в Троян. Същото е на всякъде.
Пълзи народеца ни 23 години и мрънка! Мрънка и пълзи. Пълзи и чака някой да го оправи. Е, оправиха го!
„Оправиха го“ същите тези, които преди 23 години докараха хората пред празните магазини, а днес същите тези докараха хората с празни джобове пред магазините! Да ви/ни е честито!
Благодаря Ви, г- Пеевски. Дано да съм Ви разбрала правилно. Болката Ви е за онези 92 % идиоти, нали така?
Г-жо Стойчева, аз боравя само с факти. Личното ми мнение си е за мен. През 2006 г АТАКА беше втората политическа сила и това доведе до ФАКТА – мафията да създаде и наложи Герб. На президентските избори през 2006-та, въпреки огромните фалшификации Атака и Сидеров отидоха на балотаж и ТОЧНО ТАМ СЕ ВИДЯ как цялата политическа камарила се обедини срещу Сидеров и Атака. ФАКТ!!! Комунисти и демократи се целуваха, обединяваха и всички заедно срещу Сидеров и Атака. ФАКТ!
След като „извоюваха историческа“ победа на Агента на ДС Гоце – пак си се разделиха на сини и червени. Зер толкова идиоти има за манипулиране и водене за носа. ФАКТ!!!
Медийната инвазия срещу Атака никога не е спирала. Или ще нападат Атака покрай някое милиционерско активно мероприятие или ще се правят че не съществува. ФАКТ!!!
Тонове помия и омраза изляха срещу Атака. ФАКТ! На всичко отгоре обвиниха точно Атака за „език на омразата“ ФАКТ! Истините които изрича Атака бяха обявени за „омраза“. Е, днес всички виждате какво става с ислямистите, с циганите-салафити в Пазарджик, с износа на златото на България, с цената на ел.енергията и с какво ли не. Тотален погром и безпътица. Тотален икономически, социален и духовен срив и погром!!! ФАКТ!!!
Хайде, думата имат онези 92% от избирателите да обяснят кого и защо са избирали. Да кажат кой каква отговорност носи. И да си понесат собствената отговорността, а не да се опрадават и да се правят на странични наблюдатели.
for fee-faw-fum
http://www.youtube.com/watch?v=bAsA00-5KoI
Г-н Пеевски, Вие точно и безцеремонно изреждате историята на нашия преход към капитализъм. Моля Ви, изложете личното си виждане защо партията, в която членувате и сте неин активист, не успява да заеме заслуженото си според Вас място в държавното управление. Няма как недостатъчната й популярност да се дължи единствено на заявеното от Вас обстоятелство, че "Десетки милиционерски активни меропрития бяха извършени срещу нея. Цялата курвенска и продажна журналистика 7 години не престана да лае по АТАКА. Проституиращи социолози, политолози и всякакви метреси на политическата мърша, която съсипа България – не спряха да лъжат, мамят и манипулират хората относно АТАКА." Струва ми се нереалистично да се мисли, че около 92% от българските граждани с избирателни права са проявили наивността, страха, глупостта , ако щете, да не разпознаят Атака като единствената автентична спасителна българска политическа сила.
Да караме по ред:
1. Преди 23 години на едно люлеещо се корабче край Малта, Р.Рейгън предаде и продаде справедливостта и желанието на хората от източния блок за демократизиране, спазарявайки се с Горбачов и давайки пълна зелена светлина на комунистическата номенклатура да се „трансформира“ в демократи и бъдещи капиталисти.
2. След това ни бяха изпратени Ран и Ът, които наложиха една убийствена и унищожителна за държавата и народа програма, която програма бе подписана от представителите на всички политически партии и организации. Съсипването и националното предателство върви с пълна сила и до днес.
3. Още в началото бяха смазани БСДП и БЗНС Никола Петков, като част от СДС, за да може тези две автентични леви партии да освободят бъдещото демократично ляво пространство за БСП и червените барони.
4. Дясното пространство се изроди и се превърна в инструмент за ликвидация и погром на българската индустрия и селско стопанство. В същото време червените барони прехвърляха по личните си сметки държавни пари, материални ресурси и каквото докопат от „масовата приватизация“ за която и до ден днешен нищо не се споменава и коментира.
5. След 23 години нямаме вече нищо „национално“. Банки, индустрия, електроразпределение, подземни богатства… всичко което е печелившо вече е в чужди ръце. Ядем китайски лук, македонски домати, турски чушки, египетски картоф, аржентински ябълки и т.н.
6. Бившите интернационалисти днес вече са ревностни глобалисти и наложиха отново колониалния модел на управление в България.
7. Напълниха България със секти, удариха българското православие с разкол и обругаване, пуснаха ислямските фундаменталисти да се ширят и да вършат сепаратистка дейност на база религиозния им фанатизъм.
8. Бившата номенклатура на БКП вече навсякъде е водеща, управляваща и пропагандираща „ценностите на демокрацията“ /на тяхната демокрация/. Масово се пренаписва историята и масово се пишат нови и все по-героични биографии. /например как един член на бюрото на ГК на БКП се е борил с комунизма и колко бил репресиран/
9. Гражданско общество няма, а там където се зароди и имаше – бързо беше смачкано и потъпкано. Има казионни граждански организации, които са едни кукли на конци за нуждите на бившата номенклатура и нейното „демократизиране“ пред света.
10. През 2005-та година много българи създадоха ЕДИНСТВЕНАТА политическа партия извън кулоарите на ДС, ЦК на БКП и без „одобрението на Кукловодите“, която се опълчи на висок глас срещу целия този погром над България и убийствени и заробващи масови национални предателства. Цялата политическа мафия скочи срещу тази партия, именуваща се АТАКА. Десетки милиционерски активни меропрития бяха извършени срещу нея. Цялата курвенска и продажна журналистика 7 години не престана да лае по АТАКА. Проституиращи социолози, политолози и всякакви метреси на политическата мърша, която съсипа България – не спряха да лъжат, мамят и манипулират хората относно АТАКА.
Това е положението. Или продължавате да пълзите, да хленчите, да мрънкате, да се чудите кой друг вечно ви е виновен, да чакате някой друг да ви свърши работата, вечно да си търсите оправдания за безличието и малодушието на икономически роби – или се вземате в ръце.
Я, как сме постнали в една и съща минута. 🙂
Моят идол, Кина, е моето семейство. Предполагам, че и двамата мои съграждани му се кланят, как мислиш, не ли? Едва ли… Доколкото ги познавам, отговорът е ДА. Намекваш за някакви политици, но явно не ме познаваш както трябва- аз нямам и никога не съм имал други идоли освен споменатия по-горе. Ако някъде виждам светлинка в тунела, то натам съм се и насочил. С Павлин сме дискутирали част от нещата, честно казано, говорим си на различни езици. И това не зависи от възрастта, а от съвсем други фактори.
Колкото до начинанията, всеки се съобразява с възможността си да отдели от времето си да се отдаде на обществени дела. Оправдания винаги ще си намеря.
„Kina Stoycheva казва:
10.11.2012 в 16:51
И днес не е късно да заминеш. На попрището жизнено в средата си. Свободен си, the choice is yours.“
Только мне берегов
Не видать и земель –
С хода в девять узлов
Сел по горло на мель!
А у всех молодцов –
Благородная цель…
И в конце-то концов –
Я ведь сам сел на мель.
И ушли корабли –
мои братья, мой флот,-
Кто чувствительней –
брызги сглотнули.
Без меня продолжался великий поход,
На меня ж парусами махнули
…
До чего ж вы дошли:
Значит, что – мне уйти?!
Если был на мели –
Дальше нету пути?!
Разомкните ряды,
Все же мы – корабли,-
Всем нам хватит воды,
Всем нам хватит земли,
Этой обетованной, желанной –
И колумбовой, и магелланной!
Добро утро, китайче! Наспа ли се? Стягаш ли багажа? Я по-добре недей. Живееш в най-добрия за живеене град. Мъжките времена са минало. Сега предимно жените ходят в емиграция. Добре, че са жените. Виж как услужливо една жена те зави с фустата си, защити те от една зла, заядлива баба. Заедно закаканизахте Висоцки… Наистина, много крехка е мъжката природа. Само за няколко десетилетия /от 1968 насам/ омекнаха гръбчета, коремчета, ръце, съвести… Но да се върнем на зададената от Павлин тема – 23-те години преход. По нея има много, което да се припомня и обговаря. И няма невинни. Ти не искаш да я обсъждаш с него. Защо, нали сте връстници? Защото не се кланя на твоя идол ли? Защото той и Иво са некви фантазьори? Или изкористени типове, усукващи се около властта? Не са достатъчно умни, за да ти бъдат събеседници? И с двамата съм влизала в спорове – и двамата са различни в нещо и сходни в друго. Но намират общи теми, общи цели и се впускат в начинания. Градската среда се създава от комуникативни хора, способни на претеглени компромиси. Като се научи един обществено ангажиран човек да прави градска/общинска политика, може да помисли дали няма да е полезен и при правенето на държавна политика. А пасивното критикарство е моя работа. Заслужавам отдих. А, и още: Времето на бденията, които отец Христофор организираше, е отдавна минало. Днес каузите, започващи с формулировката "НЕ на…!" са ялови.
„Кой си ти?“ – попита го Дяволът.
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!“
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие…“
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
„Вие мразите онези мъже?“, попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
„О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!“
Дяволът се усмихна:
„Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам.“
„Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си.“
Дямолът пак се усмихна:
„О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!“
„Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . .“
„Ти пак ще чуваш!“ успокои го Дяволът и му стори път. „Мини!“
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
„Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!“
Момъкът се вслуша. Странно – защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
„За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!“
Момъкът отчаяно махна ръка:
„Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!“
Дяволът: „Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!“
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
„Виж голите им кървави меса!“
„Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . .“
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . .“
„Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!“
Момъкът махна ръка:
„Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!“
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
„Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.“
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
„Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!“
„Напротив – най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?“
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
„Да бъде! Вземи ги!“
. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
„Кой си ти?“ – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
„Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“
Днес вече е късничко. Утре, като се наспя, ще тръгна.
Боби1225, поздрав от мен. И си ми обещала кафе другата седмица.
http://www.youtube.com/watch?v=sZ97BTBGCMI
„Не се обичам, когато ме е страх. Не обичам, когато стрелят в гърба или от упор. Не обичам, когато бият невинни. Не обичам, когато влизат в душата ми, не обичам, когато плюят в нея.“
Владимир Висоцки
И днес не е късно да заминеш. На попрището жизнено в средата си. Свободен си, the choice is yours.
Ще ти го кажа кратичко и ясно: огледал се Илия, пак в тия! Само че аз съм вече с 23 години по-стар. Който си грабна чукалата и замина – спечели.
Павлине, Филип Димитров предвидливо ни беше обещал 40 години преход през пустинята. В Китай пък правят нещо по-различно от нашия преход. Както и в Русия. А иначе, каквито сме ние, такъв ни е и преходът- трудните хора трудно прехождат, особено пък, ако никъде по света до края на 20-то столетие не се е градил капитализъм върху комунизъм. Ако само ревем, няма да ни остане време да живеем, тъй че – наздраве! Новото вино е готово.
Нека задам по друг начин въпроса: Какво мислиш за случилото се през тези 23 години с държавата ни, града ни, с теб?
За кой преход? За онзи, който аха-аха да започне и взе, че свърши?
Така е fee-faw-fum. Не мисля, че има човек, който да оцени еднозначно, че тъй нареченият преход е само добър или само лош. Всеки има различен поглед и вижда различен детайл, а от там и цялото има различно измерение.
Интересно ми е ти какво мислиш за прехода?
Написано от доста объркан човек.