Нов бардак със стари кечисти не става!

Иво Райнов

Кечмания е върхът на развлекателното шоу от  т.в. Световна федерация по борба.  Всички знаят, че е театър, но умират да го гледат и пълнят залите. Българската политика винаги ужасно е наподобявала кечмания – изобилна доза театър, представена от трупа актьори, най-често платени от един и същи продуцент. Няма  да е трудно да си представите неуравновесеният  Волен Сидеров в ролята на Психо Сид, вечно готовият да кълца Янев в ролята на Бръснача, зареченият да затрие противниците Сергей Станишев като Гробаря, дамата с каменното изражение Миглена Кунева – в амплоато на Ледения, готовият на всякаква сделка за да оцелее  Костов като Трите хикса. И срещу всички Скалата, непобедимия Бойко Борисов.  В пародийния дух на известното развлекателно шоу комедиантите си спретнаха спаринг – февруарска кечмания. Отнеха титлата на Скалата и сега ще си преговарят за ново турнирче, за да определят следващия  шампион. Естествено в поредна симулация  пред  очите на прехласнатите зрители.

Двадесет години българската политика е театър за зрителите и сделка зад завесата. Затова правителства се сменят, водят псевдолеви или псевдодесни политики, но  остават верни на едни и същи каузи – олигархия, лична облага, поделена плячка. Подобно на кеч актьорите български политически двойници  стават все по-богати, а зрителите хрупат пуканки и се прехласват.

Скалата се оттегли. Ако не друго зрителите поне разбраха, че няма месии. Бойко беше последният. От тук нататък ще ни управляват смъртни и грешни. Надявам се и по-чувствителни към греховете си. Най-малкото разбраха, че грешниците ги бият с камъни.  Днес  четох Станишев да казва, че по-мащабни протести не е имало в новата история на България.  Ех примитивен лъжец си ти Серьожя. Сигурен съм, че още помниш  как ти трепериха гащите през  есента на 2007. Така и не ти стигна куражец  да излезеш срещу онези 60 000 учители, блокирали пространството пред  твоя кабинет. Късметлия си, че  онези хора бяха възпитани. Не лежаха по кръстовища и не хвърляха камъни по полицаи. Най-важното не получиха и политическа подкрепа. Явно твоя задник беше мил на всички. Въобще не искам да припомням 1997-ма година, когато стотици хиляди пометоха твоите съратници и учители Виденов, Първанов и Добрев. Тогава хората брояха инфлационните левчета, които не стигаха и за самун хляб.  Изкарах всички дни от протестите на улицата. По-късно осъзнах, че кечистите от горната трупа  са разпределели роли във всеки от протестните спектакли.

Сред  кеч героите не посочих Доган. Той е по-висока класа. Носител на Оскар  за изключително актьорско майсторство, в което всички се убедихме от скорошния спектакъл „Соколът  е на мушката“. Няма по-безскруполен, няма по-циничен, няма по-продажен! Не знам на вас, но на мен ми дотегна едно необразовано малцинство да бъде използвано за политическото благо на шепа  престъпници. Писна ми от родоотстъпници като Първанов, които разменят  президентския мандат срещу  блюда от изобилие на ненаситните турски канибали  (в преносния смисъл на хора изяждащи бъдещето на своите етнически поддръжници). Писна ми в етнически  чистия Ловеч страхливи комунисти да сторят  ниски  теманета на турски ортаци. Писна ми мафиотска турска върхушка да се надсмива  на делника на обикновените турци и техните български събратя.

В американската кеч федерация героите се износват и ги подменят с нови лица. В българската политическа версия едни мухлясали персонажи се млатят за пред хората, но на всеки нов турнир са пак на сцената. Янето, Костов, Сидеров  и Мигленка. Що водевили са изиграли през годините, що пародия и бой с възглавници за пред  хората. Как да му вярваш  на Костов, тази удобна патерица щом окуцеят комунистите? Кой не знае, че Янето е отроче на Трактора, а на файтончето на Кунева са се качили стари политически  мръсници, току-що  преплакнали  ръчички? За Сидеров думите не си струват, няма как да променя дебилната вяра на поддържащите го сбърканяци.

И през ум не ми минава да защитавам скалата! Просто като гледам кои посягат към шампионския му пояс ми идва да напусна залата. Я през  Калотина, я през  Кулата.

Възпира ме само едно все още тихо бучене. Що ми се струва, че този път  чувам засилващи се  освирквания от трибуните. За цялата кечистка трупа. Ще ми се да мисля, че протестите няма да спрат и ще запазят морала си, който се изписва само с едно изречение „ Омръзна ни от вашата бездарна игра, вървете си всички!“. Сега е момента за упоритост и изисквания към самонабедилата се за класа  политическа посредственост. Тъй  де, нов кеч спектакъл със стари курви, пордон  кечисти, не става! Пък и честно да си кажа омръзна ми от този кеч. Време е за по-автентични представления!