Днес се навършват 100 години от започването на първата Балканска война /1912-1913 г./. На 5 октомври 1912 година Цар Фердинанд прочита манифеста, с който България обявява война на Османската империя.

Балканската война в връх на могъществото на България в новата ни история. Това е един от редките мигове, когато българите са обединени изцяло. Тя изпълва със съдържание надписа над Народното събрание и доказва, че съединението наистина прави силата.

На Берлинският конгрес, Великите сили оставят открит „Източния въпрос“ – българи и други християни остават под османска власт в Македония, Одринска и Беломорска Тракия и други части на Балканския полуостров. Освободителните борби в тези земи и международните дипломатически усилия не донасят решение на този проблем. Възможностите за мирен изход са вече изчерпани. По-рано през 1912 г. четири балкански държави – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, сключват военен съюз, насочен срещу Османската империя.
Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

България е мобилизирала над 700 000 души и губи във войната близо 87 000 души, в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранении над 3 000 безследно изчезнали.

Завинаги в нашата история ще останат първата бомбардировка, извършена от български военни летци (гара Караагач – 16 октомври 1912 г.), торпилирането на крайцера ,,Хамидие“ от българския миноносец ,,Дръзки“, обсадата на Одрин, Лозенградската операция.

Одринската операция е най-високото постижение на военното изкуство на Българската армия през Балканската война. Първа в света българската армия провежда армейска нощна настъпателна операция срещу укрепен район и голям населен пункт, като се използват и първите образци войскови прожектори. За пръв път артилерията поддържа пехотата по нов способ – с огневи валяк, което осигурява водене на настъплението след една огнева преграда. В бойния ред на войските се появяват щурмови колони, съпровождани от артилерия. В състава им са включени специални команди от бомбиери, които хвърлят ръчни гранати преди щиковия удар на пехотата. По време на обсадата на Одрин за пръв път се прилага радиопротиводействието като радиотелеграфистите на 2-ра армия създават смущения в честотата, на която работи противникът.

Нека отдадем заслужена почит към нашите славни деди обединени от една кауза – единна, свободна и независима България!