ОБНОВЕНА

Днес следобед, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски е катастрофирал в района на село Голец.

След преглед в МБАЛ Ловеч и направена рентгенова снимка е установено, че министърът има само изкълчване на костите на дланта на дясната ръка. Московски има и контузия на гръдния кош, но без счупване на ребра.

Шофьорът на министъра е със счупен десен крак, а секретарката му е с изкълчена ръка. Началникът на кабинета е с фрактура на левия крак в глезена, а десният е натъртен.


Автомобил се е врязал челно в колата на Московски при опит да изпревари аварирал тир и колона блокирани автомобили. Московски е пътувал към Варна.
Транспортният министър е приет в ловешката многопрофилна болница заедно с хора от екипа му, придружавали го при пътуването.

Министърът е пътувал а автомобил на Министерски съвет, по информация на БТВ.

По-рано днес той присъства на откриването на новата учебна година в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в София.

Около 14.00 часа бе предвидено да бъде в Габрово, където да направи инспекция на ремонт на ж.п. гара и да открие изнесено работно място на пощенската станция. По-късно министърът трябваше да участва в кръгла маса „Традиция и предизвикателства” заедно с колегите си Томислав Дончев и Делян Добрев.

 

 

8 коментара

  1. f-f-f, благодаря за статията. Какво да кажа? БДЖ си е черна дупка и няма излизане от нея. То няма и политическа воля , нито стратегия за това, при все, че навсякъде по света е една от основните артерии за придвижване, а в България е средство за източване на средства. Ти да си чувал на скоро, нещо ново да се случва около БДЖ, което да подпомогне този транспорт? Даже си задавам следния въпрос: Абе тоя министър, какво прави въобще? Какво работи бе мам..ка му? Все за нещо му плащаме….

  2. Боби, дали министърът се казва Московски или Варшавски, е без значение. Важното в случая е накъде е бързал, че се е движил с над 200 км/ч, като е поставил под огромен риск живота и здравето на стотици пътуващи по същите пътища граждани, същите явяващи се нечии бащи, майки, деца, баби, дядовци?
    Та какво разбрахме от медиите? Че е открил учебна година в западащ наш университет, а после е бързал да открие работно място в пощенска станция в Горно Уйно. Инспектиране няма как да направи, защото не е експерт, просто една разходка около изключително важната ж.п. спирка на фалиралата БДЖ в Маймунски Дирник.
    Работата на един министър, Московски или Цветанов, Борисов или Павлова, в днешно време е да имитира дейност, Боби, да вдига повече пушилка около себе си и як шум в медиите. В същото време, Боби, виж какво се случва точно в ресора на нашия приятел с изкълчената ръчичка:

    „Мездра не е в стратосферата. Всъщност тя е възможно най-далеч от горните слоеве на атмосферата: надморската й височина е едва 270 метра. И въпреки това да достигнеш от София до Мездра с влак (88 км) отнема същото време, което отне на Феликс Баумгартнер да стигне до ръба на атмосферата (с балон).

    Тук трябва да признаем, че аналогията между космическите пътувания и БДЖ не е наша. Аргументът, че хората напускат Земята по-бързо, отколкото железниците стигат от Пловдив до София, беше използван за пръв път преди две седмици пред БНТ от разгневена пътничка, която изминала все по-непреодолимото разстояние от 150 км за 4 часа и 15 минути.

    Само в изкривената вселена на българските железопътни превози този влак може да се води „бърз“. В тази вселена времето е спряло през 80-те и е тръгнало наобратно, а средната скорост постоянно пада – понастоящем пътническите влакове в страната се движат средно с 47 километра в час. Средната скорост на колоездачите от Tour de France през 2005 г. е била 41 километра в час. За да добиете представа колко драматично се връща във времето БДЖ, да направим сравнение. Днес, 2012 г., влакът София – Бургас пристига по разписание за 6:16 мин – по-бавно, отколкото е пристигал през 1937 г. – 5:48 мин.

    Докато скоростта на движение намалява, една друга скорост се увеличава с притеснителен темп – тази на разпад. Случаят София – Пловдив е само един от десетките, които напоследък пълнят страниците на вестниците (виж таймлайна). Това е следствие от дълги години липса на реформи и отлагане на болезнени решения, страхливи политици, вкоренена зависимост от държавата, сбъркани инвестиции, лошо управление и още куп други фактори. Резултатът от тях е, че досегашният модел на „развитие“ на БДЖ върви пред очите ни към своя край. Доскоро този край се забелязваше в отчетите на дружеството. Сега вече е на показ за всички.

    Ако четете медийната статистика на инцидентите в БДЖ, Мездра изглежда като град не от Северна България, а от Дивия запад или от Сибир. В началото на годината пътниците от Бойчиновци за Мездра не успяват да слязат на желаната от тях гара, тъй като спирачките на мотрисата отказали (предполагаема причина – студът), и се наложило да се носят по релсите десетки километри, преди влакът почти по щастлива случайност да спре от само себе си на удобно за целта нанагорнище. Влакът буквално профучал покрай специално опразнената гара и спира на километри от Мездра. Дни по-късно пътниците от Мездра за Враца също не успяват да стигнат до желаната дестинация, тъй като влакът замръзнал и спрял насред пътя. Навръх Съединението бързият влак София – Горна Оряховица не успява да мине, както обикновено, транзит през гара Илиянци. Ядосани пасажери принудително го спират, за да го използват за превоз, след като авария на влака им София – Мездра провалила прибирането им.

    Всъщност гара Мездра не е някаква черна дупка, която бълва хаос. Тя просто е първият разпределителен център по основната линия на Северна България и тъй като натам БДЖ е отпратило доста стари мотриси, проблемите с тях не закъсняват.

    Това не значи, че на юг и на изток няма проблеми. Повечето са заради липса на вагони. През март влакът от Кюстендил за София беше „пленен“ за 40 минути на гара Даскалово край Перник от разгневени пътници, които не успели да се качат в претъпканата композиция и да стигнат до работните си места в столицата. За да бъде освободен влакът заложник, се наложило намеса на полицията. Но безспорно най-живописна публичност доби вече митичното пътуване от Нова Загора до Бургас, в което в един вагон се бяха натъпкали около 200 души (да, някои от тях пътуваха дори в тоалетните). Това е три пъти над нормата и дори машинистът е качил в локомотива няколко ученички (предполагаме най-красивите), които бързали да стигнат на училище. Този безспорно най-рентабилен курс на БДЖ се превърна в илюстрация на близкото бъдеще на компанията – малко вагони и много хаос.

    След този случай пресцентърът на компанията започна да пуска почти ежедневно състави на влакове, които ще бъдат редуцирани. За 6-7 дни компанията се скъси официално с над 35 вагона, а един от влаковете просто се превърна в… рейс. Проста сметка показва, че ако ситуацията се развива с тези темпове, след три месеца „БДЖ – Пътнически превози“ няма да има в какво да вози клиентите си.“

    Ето ти линк да се запознаеш с целия тест:

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/19/1929216_bavno_dvijeshti_se_jeleznici/

  3. А защо нищо не казвате за келеша управлявал Фолксвагена?

  4. То, сал и охрана им трябва. За какво? Този министър е толкова анонимен, че се мъчих да се сетя за нещо полезно, което е направил, ама…тц, много слаб министър горкия, многоо,/ т.е. ние горките/.

  5. Няма да научим истината както за скоростта на министерската кола, така и за антуража, пътувал с него в петък след обяд без представители на националната служба за охрана. Вчера по телевизията назоваха една красива млада жена негова дъщеря. Оказа се, че децата на министъра са малки…

  6. Едва ли някога ще чуем истината за това с каква скорост се е движил автомобилът с министъра /зли езици, запознати със случая, споменават за над 200 км/ч/.

  7. bTV с извънредна емисия новини по случая 🙂

  8. Ако се беше качил на влакчето нямаше да си изкълчи ръчичката.

Comments are closed.